Рекордно ниска избирателна активност на местните избори в Хонконг, след като 2020 г. се приема Закон за националната сигурност, в който един от компонентите променя броя на прякtо избираните членове на местните съвети. В момента едва 20% от членовете се избират, чрез избори. Ниската избирателна активност, до голяма степен, е последствие на тази промяна, защото за хората очевидно е, че тези избори вече нямат залог. Контекста на целия този процес е наистина радикалната трансформация в авторитарна посока, не просто на политическата, но и на публичната среда в Хонконг, това коментира Владимир Шопов, политолог и анализатор, в предаването "В развитие" с водеща Вероника Денизова.
На местните избори в Хонконг се отчете рекордно ниска избирателна активност от 27,5%, като само 1,2 милиона от 4,3 милиона, имащи право на глас, упражниха правото си на вот. Това е обрат след като на изборите през 2019 г. бе отчетена рекордно високата активност от 71%.
Протестите в страната бяха причината за рекордно високата активност през 2019 г., като в рамките на последвалите години китайските власти започнаха активно събаряне на останалите либерални компоненти от структурата на публичната власт в Хонконг, каза Шопов. Това се осъществи с помощта на Закона за националната сигурност, приет през 2020 г. Като Законът променя пряко избираемият компонент в назначаването на местните власти, като го заменя с избор от определени институции. Това води до сегашното положение, в което само 88 членове на местните съвети, биват избрани чрез избори, като преди близо 400 от тях биват избрани, чрез гласуване, обясни гостът.
„Ниската избирателна активност, до голяма степен, е последствие на тази промяна, защото за хората очевидно е, че тези избори вече нямат залог. Освен това е хубаво да се знае, че в конституираните след 2019 г. местни съвети, една голяма част от представителите на опозицията бяха или вкарани в затвора, или напуснаха страната, в резултат на затягането на ясната силно авторитарна посока.“
Официалните власти в Китай оповестяват претекста, че искат патриотично настроените граждани да управляват Хонконг, като това реферира към властите в Пекин.
„Контекста на целия този процес е наистина радикалната трансформация в авторитарна посока, не просто на политическата, но и на публичната среда в Хонконг.“
Тече ограничаване на свободата на медиите и натиск над независимата съдебна система. Приетият Закон за национална сигурност създава паралелни структури на съдебните такива в Хонконг, като сега могат да бъдат изпращани съдии директно от Китай, който да отсъждат.
„Освен политическите трансформации се променя се публичната идентичност на Хонконг. Все повече и съдебната система, за това не случайно, през последните години все повече банки, експати; напускат страната, все по-малко компании се листват на борсата, все по-голяма част от потоците се пренасочват към Сингапур. За съжаление, сме свидетели на наглед, необратимата авторитарна трансформация на Хонконг и пълното му поглъщане в комунистическата китайска система и в крайна сметка, поставянето на финал на принципа „една държава две системи“.“
Гостът смята, че все по-малко вероятно е да станем свидетели на социално напрежение в мащабите от 2019 г., тъй като голяма част от ръководителите на студентските движения вече не са в страната и често се извършват арести на представители на опозиционните партии. Шопов допълни, че ще се засилва общността на граждани на Хонконг, извън страната, който се опитват да организират протести и да създават гледни точки.
Тайланд възражда мега проекта за изграждането на сухопътен мост между източното и западното крайбрежие, в южната част на страната. Основната му цел е да създаде алтернативен транспортен маршрут, който да заобикаля протока Малака, като основаната му цел е партньорство с Индия и Япония, които са основните търговски партньори на страната. Тази нова връзка е част от основната икономическа политика на новото управление в Тайланд, като се наблюдават разговори и със ЕС и Камбоджа. Коридора ще свързва Тихия и Индийския океан, а по-дългосрочните визии са и връзка с Африка.
Гостът каза, че проектът е амбициозен и е на стойност 30 милиарда долара, който иска да изгради магистрала и ЖП мрежа между двете големи пристанища, но припомни, че заради характера на политическата власт в Тайланд, такива мега проекти рядко са били успешни, като сегашният е още в далечното бъдеще. Страната цели да привлече инвестиции, като японските автомобилни производители са проявили интерес. Също така се насочват усилия към привличане на европейски и американски инвеститори, като има декларативни ангажименти от страна на големи компании като: Amazon, Microsoft и разговори с милиардера Илон Мъск.