Масовата практика за хрибриден модел на компаниите е да има между 1 и 3 дни в седмицата присъственост в офиса. Става все по-трудно на работодателите да избегнат регламентирането на тези дни, защото трябва да могат да управляват присъствеността. Ако през 2022 г. 66% от работодателите са изпитвали трудности да върнат хората така, както те биха искали да присъстват в офиса, тази година близо 80% срещат трудности да повишат физическото присъствие. Това говори за сериозна резистентност, която трябва да се преодолее по добър начин и за двете страни. Това коментира Верка Петкова, директор „Бизнес развитие“ към Colliers в предаването „В развитие“ с водеща Веселина Спасова.
Компанията Colliers провежда редица проучвания, като едно от последните е в рамките на Полша, където структурата на офисните наематели е доста сходна с българската. Проучването покрива 249 компании от 16 сектора, като около 87% от тези компании са средни или големи. Хибридният модел за по-голямата част от тях е норма.
Настъпването на Covid и масовото изнасяне от офисите накара инвеститорите в офисни пространства по-консервативно да обмислят нови проекти. В България още в резултат на кризата през 2010 г. доста внимателно се преценява къде, дали и колко се строи. Посрещнахме Covid в благоприятна позиция като пазар. Това, което притеснява консултантите, е консерватизмът от страна на инвеститорите и неопределеността от страна на наемателите за какво ще се използва офисът, защото това води до забавяне на ново строителство на офиси, заяви Петкова.
„Качествените проекти са доста пълни и България все още е привлекателна за бизнеси свързани с outsourcing, дигитализация и IT услуги. Бизнесът расте със здравословни темпове, но качествените площи, които отговарят на изискванията, най-вероятно ще са под търсенето в следващите 2-3 години.“
Резултатите, които очакваме за сегмента на офисни площи, са изключително позитивни. Също така има много нови компании на пазара, което е добър знак. Добро развитие и заетост има на Flex офис форматите – т.е. голяма част от новите компании влизат, за да установят точно какъв размер ще им трябва за конвенционален офис, отбеляза Петкова.
Hot desk тенденцията остана в миналото, а това, което се наблюдава е dedicated desk – бюра, които са предназначени за определен екип, но не са персонализирани, тъй като няма необходимост поради хибридния модел. Една от трудностите е свързана с това хората да могат да обменят информация като колеги между екипите. Ако този процес не се случва естествено, те неминуемо ще имат по-ниска продуктивност и това ще се отрази върху бизнеса, смята Петкова.
Към момента се отличават два модела на хибридност с паритет на нашия пазар. Единият е свободното желание на служителите и вътрешното разбиране между техния екип. Другият подход е, когато има предефиниран модел на работа, като може да бъде както за цялата компания, така и спрямо конкретните функции на екипа в компанията, каза Петкова.
„За да е успешен един хибрид, е необходимо компанията да се самоанализира, като се следи продуктивността и комуникацията. Големите трудности идват оттам, че при COVID повечето екипи влязоха като добре установени такива, докато сега вече има превъртане и разместване на кадри, което много по-трудно и активно трябва да се менажира онлайн.“
Според Петкова компаниите трябва все повече да провеждат организирано събиране на служителите и да не бъде оставено на саморазвитие.Най-голямото предимство на хибридния модел, заради който той ще оцелее, е желанието както от служители, така и от работодатели. Този модел разширява обхвата на работодателите и дава достъп до таланти извън града, в който кооперират, подчерта Петкова.
Какви са тенденциите в България за въвеждането на хибридния модел на работа?
Целия коментар гледайте във видеото.
Всички гости на предаването "В развитие" може да гледате тук.