Бъдещото присъединяване на Украйна към ЕС наистина ще е събитие с огромни геополитически размери. Ако се вгледаме в близкия истрически контекст, веднага след разпадането на Съветския съюз - от 1989-1991 година до 2022 година се смяташе, че бившите съветски републики, особено Украйна, Молдова и Грузия, едва ли не принадлежат в сферата на влияние и интереси на Москва. Така че за редица европейски държави и членки на ЕС се смяташе, че едва ли не трябва да се показва уважение към имперските политики и амбиции на Москва и за това и самият процес на интеграция на Украйна и Молдова вървеше много бавно и нееднозначно. Отне цяла една пълномащабна война, за да се признаят суверените стремежи на Украйна да стане част от Европейския съюз. Това каза д-р Румена Филипова, председател и съосновател на Института за глобални анализи, в предаването "В развитие" на Bloomberg TV Bulgaria с водеща Веселина Спасова.
Зелената светлина за преговорите означава значителен импулс в процеса на евроинтеграция, който за съжаление в продължение на няколко години беше в много голям застой и това беше ясно особено по отношение на Западните Балкани и възможността те да бъдат интегрирани, което доведе до сериозно разочарование в тези държави.
В момента основният мотив за разширението е свързан с геополитически причини, а не толкова със символични - например с процеса на обединяване на Европа и завръщане към Европа, както беше през 90-те години и началото на 2000-те и процеса по приемането на посткомунистическите държави тогава.
"Втората важна тенденция, свързана с решението за започване на преговори с Украйна и Молдова е свързана с това, че въпреки заплахата за вето от страна на Унгария, все пак се постигна определена европейска солидарност, която трябва да кажем, че все още е крехко постижение, но въпреки това успя да се преодолее желанието за вето от некооперативни страни като например Унгария".
На въпроса доколко ЕС успя да попари скептицизма относно членството на Украйна в рамките на ЕС Филипова коментира, че от една страна беше важен фактът, че в крайна сметка бе дадена зелена светлина за приемането на страната и процесът на преговори ще започне. "Това обаче в никакъв случай няма да бъде гладък процес по редица причини. Например кохезионните фондове се очаква да бъдат насочени в голяма степен към Украйна, особено в земеделието и много държави членки няма да бъдат съгласни с това, като се има предвид големият размер и конкурентоспособността на селскостопанския сектор в Украйна. От друга страна видяхме и някои сигнали от страна на Полша и особено блокадата на полско-украинската граница от страна на полските шофьори на ТИР-ове, поради облекчения режим на навлизане на украински такива на територията на ЕС. Полските им колеги смятат, че техните бизнеси ще са засегнати".
"Да, даването на зелена светлина е много важен сигнал и процес, но от друга страна самото присъединяване на Украйна към ЕС предполагаме, че ще продължи много години и няма да е безпроблемно, защото съществуват реални въпроси и проблеми, които ще трябва да бъдат разрешени във връзка с финансирането".
Преди да бъде фиксирана точна дата кога ще бъде приключен предприсъединителният процес е трудно да се каже колко точно ще продължи той, посочи Румена Филипова. "Очакваме и самата Украйна да иска по-голяма точност от гледна точка на времевата рамка".
Гостенката отбеляза и два други важни въпроса, свързани с Украйна и нейното присъединяване - единият е войната, която продължава да тлее на територията на страната и трябва да видим доколко европейските лидери ще са готови да приемат Украйна преди да е настъпил краят на войната. И вторият въпрос е свързан с вътрешните реформи, които всички държави членки преди да се присъединят трябваше да приложат. Но в Украйна, разбира се, съществуват съмнения за нивото на корупция в структруно отношение. Това е другият проблем, който ще трябва да преодолява и е въпрос и на критерии и оценка на напредъка.
Стратегическите комуникации са изключително важен фономен, коментира още събеседничката. Те се изграждат на правителствено ниво и са са в огромна помощ на процеса на противодействие на дезинформацията, която ни залива от страна на Русия, но също и от страна на Китай. Гражданското общество играе огромна роля, но трябва да има помощ и от правителствените структури, за да се създаде холистичен и цялостен подход в борбата срещу пропагандата".
Може ли Украйна да се сочи за пример в борбата с руския пропаганден наратив?
Вижте целия коментар във видеото.
Всички гости на предаването "В развитие" може да гледате тук.