Технологичните предизвикателства пред малките бизнеси, извън големите областни градове, са значителни, като 3,5 милиона хора между 16-74 години се затрудняват с проста задача, като инсталиране на мобилно приложение. Едно работно място в България, в софтуерната индустрия, вече осигурява около 35 хиляди лева данъци, а ако максималният осигурителен праг и 15-те процента корпоративен данък за големите предприятия не бяха така лансирани можеха да позволят разкриването на толкова работни места, това коментира Людмил Стойчев, управляващ партньор в CBN Panoff, Stoychev & Co, в предаването "В развитие" с водеща Веселина Спасова.
Инвестицията в технологии у нас става все по-сложна и объркана, тъй като няма разчертан път, по който да се върви, като данни сочат, че 45% от компаниите в ЕС са закупили облачни услуги през изминаващата година, а у нас този пазар е в пъти по-слабо застъпен и малко се говори за него, каза Стойчев. Като допълни, че в сектора у нас има по-належащи проблеми, които са по-близки до бизнеса и потребителите.
Относно адаптивността на бизнеса, гостът обясни, че има много параметри, по които се измерва, като страната ни е от последните места, по някои от тях.
„Ако сравняваме със страните от ЕС – от 27 държави сме между 25-то и 27-мо място. Това ни е адаптивността; Адаптивност свързана с дигитални умения, свързана с наличието на подходящ квалифициран персонал, свързана с обучение и визия на къде се отива, свързана с приложимост на информационните технологии в конкурентоспособността на българския бизнес; Огромно деление има в момента между бизнес и между хората в това отношение.“
За справяне с този проблем гостът обясни, че на първо място са нужни образователни мерки и дигитализацията да стане фокус на вниманието на обществото. Той каза, че технологичните предизвикателства пред малките бизнеси, извън големите областни градове, са значителни, като огромна част от населението се затруднява с проста задача, като инсталиране на мобилно приложение.
„Това са 3,5 милиона хора между 16-74 години, част от тези хора правят и бизнес. Те не могат да кореспондират дори с централната администрация.“
Според проучване над три четвърти от кадрите за сотфуерния бранш се обучават изцяло в български училища, като 14 учебни заведения обучават над 80% от, работещите в момента в индустрията.
Според гостът вдигането на максималния осигурителен праг е политическа промяна с цел справедливост, но е изкуствен и не достатъчно разгледан. Стойчев обясни, че работниците, получаващи възнаграждения, попадащи в максималния осигурителен праг, плащат три пъти повече данъци. Като той смята, че по-добрият вариант е да се намали, а не да се увеличи, с цел стимулиране на работните места.
„Специално за софтуерната индустрия; парите, които се търсят ще бъдат около 100 милиона. Това е грубо казано през брой работни места и парите, които хазната ще прибере от повишение на осигурителния праг. Едно работно място в България, в софтуерната индустрия, вече осигурява около 35 хиляди лева данъци; Ако максималният осигурителен праг не беше по този начин лансиран и отношението не беше такова, да добавим и тези 15% данък печалба, понеже касае част от софтуерните компании – те са мултинационални, можеха да позволят разкриването на толкова работни места. По моя оценка около 4 хиляди работни места по-малко ще разкрие индустрията, това е във възможностите ѝ , които ще донесат поне 140 милиона.“
В САЩ данни сочат, че работните места в ИТ сектора не намаляват, а се увеличават. У нас се наблюдаваха съкращения през второто тримесечие на годината, но гостът обясни, че през третото пазарът е приел същият брой като съкратените. Той допълни, че 2022 г. беше рекордна в откриването на нови места в ИТ сектора, като е нормално след толкова силна година да не се отчете толкова силен ръст отново.
Целия коментар гледайте във видеото.
Всички гости на предаването "В развитие" може да гледате тук.