Темата за претенциите на Венецуела за част от територията на Гвияна, която не бе повдигана около 100 г. до 2015 г., когато бе открит петрол, по-скоро се използва за консолидиране на вътрешен много силен патриотичен сантимент във Венецуела, което ще е необходимо на Мадуро преди изборите догодина. До реални военни действия не се очаква да се стигне, освен ако Мадуро няма нужда да затвърди властта си, не те няма да са с цел анексиране на тази територия, това коментира Стоил Цицелков, политически коментатор и европейски наблюдател на изборите в Южна Америка, в предаването "В развитие" с водеща Веселина Спасова.
След като Венецуела предяви претенции за част от територия на Гвиана, а Бразилия се притече на помощ на по-малката си съседка, като разположи войски на границата си с Венецуела, но до реален военен конфликт не се очаква да се стигне, каза Цицелков. Тази територия е около две трети от площта на Гвиана, като почти цялата е слабо населена гъсто тропическа гора. Спорът за територията датира от края на деветнадесети век, като близо 100 години не се е повдигала темата, до 2015 г., когато там бяха открити залежи на петрол.
„По-скоро това се използва за консолидиране на един вътрешен много силен патриотичен сантимент във Венецуела – нещо, което е необходимо на Мадуро преди предстоящите догодина избори.“
Гостът обясни, че след открития петрол Гвиана повишава своя БВП. Венецуела, от своя страна, е в много тежка икономическа криза, а пред лидерът Мадуро предстоят избори догодина. След проведен референдум относно анексирането на територията, във Венецуела, резултатите показват над 95% подкрепа за анекса, но при спорна избирателна активност. Въпросът се оказа обединяващ за така поляризираната Венецуела.
„Наистина не вярвам да се стигне до реален военен конфликт, поне до изборите. Ако вече на Мадуро, който знаем действа като диктатор, му е необходимо по някакъв начин да затвърди властта си, тогава вече за съжаление допускам, че може да се стигне до някакви военни действия, отново не със цел действително да се анексира тази територия, а просто той да се бетонира на властта. Знаете, когато има военен конфликт този, който е на власт остава – не се провеждат избори; От човек като него може да очакваме всичко.“
САЩ, които са против режима на Мадуро, изразиха подкрепа за Гвиана. Те облекчиха част от санкциите наложени на Венецуела, но обвързаха облекчаването с това да се проведат честни избори догодина в страната.
„Този референдум обаче ни показва, че това най-вероятно няма да се случи, защото по повод референдума трима души от екипа на най-силния опозиционен лидер бяха арестувани, още 14 опозиционни лидери бяха арестувани с обвинение, че са участвали в конспирация да провалят борбата на Венецуела за връщане на тази територия.“
Друг играч в региона е Бразилия, която получи покана за присъединяване в ОПЕК+. Гостът обясни, че държавата не е с най-големите находища в региона, но е тези, които ги реализират в най-голям обем. Според него е важно присъединяване на Бразилия в ОПЕК, какъв геополитически сигнал ще изпрати, тъй като това би означавало, че страната е готова да играе по-близко с държави като Русия и Саудитска Арабия, което е нетипично за по-неутрално насочения новоизбран президент Лула.
Победителят на изборите в Аржентина Хавиер Милей имаше много дръзки и крайни позиции, които смекчи преди втория тур на изборите. Въпросът е, колко от тези виждания може да прокара, тъй като няма представителство в парламента, а партията на десните консерватори, с които той влезна в коалиция, нямат мнозинство. Милей няма и губернатори или кметове за да приложи местните си възгледи, обясни Цицелков. Гостът допълни, че позицията по отношение насочването на страната към БРИКС се определя от външния министър, което оставя Милей без глас по този въпрос.
Целия коментар гледайте във видеото.
Всички гости на предаването „В развитие“ може да намерите тук.