В световен план причина за дефицита на медици е нежеланието десетилетия наред богатите западни държави да инвестират в медицинско висше образование, защото е много скъпо. Това е съпътствано и от нежелание на младите хора да се насочват към такива специалности, които са много трудни и изискват отдаденост. България страда от недостиг на специалисти и по тези причини, но и поради факта, че преструктурирахме здравната система по начин, който не успя да отрази навреме пазарните стимули, което доведе до изкривяване и загуба на човешки ресурси. Това заяви доц. д-р Ралица Симеонова-Ганева, член на Съвет по икономически анализи и преподавател в СУ "Св. Климент Охридски" в предаването „В развитие“ с водеща Веселина Спасова.

Към днешна дата в България сме с 1000 недостигащи общопрактикуващи лекари и недостиг на поне 460 психиатри, също така се отчита дефицит при лекари вътрешни болести, онколози и др. Тази ситуация води до пренатоварване на вече ангажираните човешки ресурси в сектора, което допълнително отблъсква младите и е стимул работещите да напускат сектора. Тази тенденция започна да се наблюдава отявлено след пандемията от COVID-19 – не само в България, но и по целия свят. Друг неблагоприятен ефект на пазарния недостиг в цяла Европа е, че държавите започват силно да се конкурират и да привличат медици от други страни, за да ги внедрят в своите здравни системи. Великобритания е държава, която работи активно в тази посока от години, коментира Ганева.

„Тази засилваща се конкуренция забавя диалогът на европейско ниво проблемът да бъде разгледан като цялостен за ЕС.“

За привличане на чуждестранни медици да работят у нас българският език се оказва голяма бариера за навлизане на пазара. Имаме възможност да привлечем български лекари, завършили медицина в чужбина или практикуващи навън, да работят в нашето здравеопазване. Това изисква създаване на немалко стимули и общо подобряване на условията за труд и кариерно развитие, каза Ганева.

Достъпът до здравеопазване е влошен, тъй като невсички български граждани имат лични лекари в своите региони. Този влошен достъп и спад в качеството на здравеопазването води до по-висока смъртност, защото заболяванията не се диагностицират на ранен етап и не се провежда адекватно лечение, отбеляза още Ганева.

„Липсата на лични лекари е много негативен фактор за развитието на здравето на българите, а това има негативно отражение върху икономическия растеж, работната сила и трудоспособността на населението.“

Недостигът на лекари засяга по-бедните групи, а в България голямата част от населението спада към тях.

Развитието на дигитални умения в България е на най-ниско ниво в ЕС, което също е бариера пред развитието на услугите. Телемедицината е една от възможностите да се преодолее недостигът в световен план. Тя обаче не може да реши всички проблеми в здравеопазването. Развиването на телемедицината в България е важна стъпка за частично преодоляване на недостига и възползването от новите възможности на изкуствения интелект, но това струва много скъпо. Внедряването на такъв тип технологии е по-скъпо, отколкото производството на собствени човешки ресурси, посочи Ганева.

„Дългосрочните тенденции показват, че с времето технологиите не стават по-достъпни, а все по-скъпи.“

Към момента липсват поне 17 хил. медицински сестри, ако искаме да постигнем медианно ниво, което е заложено като референтна стойност бенчмарк в доклада на Съвета по икономически анализи. Но в случай, че искаме да осигурим две сестри на един лекар, ще ни трябват още 30 хил.медицински сестри – повече от работещите в момента. Имайки предвид възрастовата структура на медсестрите, ще установим, че този проблем в рамките на 5-10 години ще се мултиплицира, смята Ганева.

Ако се осъществи прогнозираният недостиг на около 15 млн. медици в глобален мащаб към 2030 г., според Ганева здравеопазването ще изглежда като много луксозна стока, достъпна само за по-богатите. Голяма част от населението няма да има достъп до здравеопазване, което ще се отрази неблагоприятно върху продължителността на живота и ще доведе до обостряне на социални проблеми и неравенства.

Повече за необходимите мерки за привличане на кадри към медицинските професии гледайте във видеото.

Всички гости на предаването „В развитие“ може да намерите тук.