Тази година предстои повишаване на данъците в България, като ще бъде вдигнат корпоративният данък за големите компании от 10% на 15%, а немалък брой от тях са именно международни IT компании. България е една от двете държави в Европа, която няма намаление на данъци и политика за инвестиции в IT технологиите. Често се сравняваме с Германия, където на теория данъците са около 30%, но всъщност фирмите плащат средно 12%, заради многото изключения. Това коментира Доброслав Димитров, председател на БАСКОМ и БРАИТ в предаването „В развитие“ с водеща Веселина Спасова.
„Солидарната система работи, когато всички участват солидарно в нея. Не работи, когато само малка част участват в нея и от тях само се изисква повече.“
Сивият сектор в България е много голям и той не се интересува дали данъците се повишават, защото не участват в системата. Според Димитров политиката за данъчни промени работи в обратната посока на изсветляване на икономиката. Той отбеляза, че нито една компания от членовете на БАСКОМ не подкрепя автоматичното повишаване на максималния осигурителен доход.
„Тези промени идват в края на годината и такъв вид политика прави България непредвидима дестинация за инвестиции, което в дългосрочен план е опасно за икономиката.“
IT бизнесът е номер едно сектор по фонд „Работна заплата“ – представлява 1,7% от работната сила в България и изплаща 4 млрд. в заплати, което е по-високо от всеки друг сектор. Тези пари след това влизат в икономиката, тъй като софтуерната индустрия представлява 1/3 от износа на услуги на България. Това потребление генерира ръст на икономиката и тези политики касаят стотици хиляди хора, които зависят от потреблението, заяви Димитров.
Ефектът от данъчните промени може да доведе централите на немалък брой компании в България да пренасочат инвестициите си към други дестинации като Полша.
„Не трябва да губим нито едно конкурентно предимство на фона на минусите като застаряващо население, предизвикателства в образованието и ниско средно ниво.“
Българската икономика е на последно място по дигитализация в ЕС, а същевременно имаме IT индустрия, която е водеща в Югоизточна Европа, което означава, че има скъсана връзка между успехите на IT бизнеса и разпространението на този успех в останалите сектори. Една от причините за това е, че няма достатъчно брой хора в България, които да се занимават с тази дейност. Друг определящ фактор е дигиталната грамотност на средния българин, по която България също стои на последните позиции. Няма професия, в която да няма необходимост от дигитализация, смята Димитров.
„Познанието за дигитализация трябва да го приравним с това да бъдем грамотни.“
Секторът изразява притеснения и не споделя оптимизъм, че България ще влезе в еврозоната както е планирано. Влизането на България в сив списък относно банкови разплащания е изключително голям проблем, тъй като когато се работи с външни контрагенти и приравняват България с държави от третия свят що се отнася до финанси, е голяма пречка пред развитието на всеки бизнес.
„Влизането в еврозоната е последният стълб от нашата национална сигурност в това да се интегрираме в европейските структури.“
Бюджет 2024 е силно оптимистичен. Софтуерната индустрия до средата на 2023 г. растеше с около 20% на годишна база, но сега се отчита рязък спад и ще финишира годината с 12% ръст. Няма как индустрия, която през последните години е била в основата на растежа на БВП на България, да намали драстично своя ръст и да не касае общата икономика, коментира Димитров.
Според Димитров образованието не може да бъде статично и в него трябва да бъдат включени технологиите. Необходимо е критичното мислене, за да имаме възможността да възприемаме и използваме технологиите независимо дали ще бъдем технологични хора.
Целия коментар гледайте във видеото.
Всички гости на предаването "В развитие" може да намерите тук.