Моментът избран за емитиране на външния дълг бе подходящ, а евентуална следваща емисия ще бъде успешна, защото няма основание за фискално притеснение в този момент. Въпросът около нарастването на държавният дълг с 26 милиарда лева за 3 години е дали средствата отиват за ликвидност, или инвестиции и евентуалните инвестиции какви приходи биха донесли. Интересът към микро кредитирането е голям, а Националният гаранционен фонд към ББР за 15 години е реализирали 9 гаранционни схеми, като са подпомогнати над 12 хиляди малки бизнеси с общ размер на отпуснатите кредити към тях над 3,3 милиарда лева, това коментира Тодор Тодоров, изпълнителен директор на Национален гаранционен фонд към ББР, в предаването "В развитие" с водеща Веселина Спасова.

Ретроспективно погледнато, моментът избран за емитиране на външния дълг бе подходящ, като спредовете бяха много благоприятни, каза Тодоров Според госта успехът, на евентуално емитиране на нов дълг, зависи от фискалната политика и стабилността на управлението на страната.

„Мисля че и следващата емисия ще бъде успешна, защото няма основание за фискално притеснение в този момент.“

Въпросът около нарастването на държавният дълг с 26 милиарда лева за 3 години е дали средствата отиват за ликвидност, или инвестиции и евентуалните инвестиции какви приходи биха донесли, смята гостът. Дългът към БВП стои стабилен, но количествените натрупвания могат да доведат до качествена промяна или некачествена такава, ако не се управлява добре.

Интересът към микро кредитирането е голям, като гостът обясни, че фондът е реализирал 9 гаранционни програми, като покрива 50% от сумата, от заемите, които кредитополучателят не може да покрива. Като случаите, в които кредитополучателя е неспособен да обслужва дълга си не зачестяват и се наблюдава стабилност.

„За 15 години сме реализирали 9 гаранционни схеми, всъщност крайният резултат от тези схеми, към настоящият момент, е подпомогнати над 12 хиляди малки бизнеси и общ размер на отпуснатите кредити към тях над 3,3 милиарда лева.“

Като инструмент на държавната икономическа политика, работещ на пазарен принцип, фондът има възможност да е анти цикличен, като има предлагане на ресурс, което се наблюдаваше по време на Covid пандемията, те могат да се отдръпнат от пазара и да натрупват ликвидност и да се върнат на него, когато пазарните условия се затягат, обясни гостът.

Той допълним, че целта на фонда е да подпомага най-голям брой микро, малки и средни бизнеси, които да получат желаните средства най-бързо и в най-голям обем, и следват тенденциите, което ги прави отражение на икономическата активност.

В последните години фондът оптимизира начина, по който работят по гаранционните схеми, за да бъде максимално облекчен за финансиращите институции и за бизнеса, каза гостът.

От гледна точна на малкия бизнес, изминаващата година, бе успешна, като се наблюдаваха проблеми в определени сектори, но гостът е оптимист, че малкият и среден бизнес е устойчив и ще продължи да се развива.

„Мисля че от тези няколко стотин хиляди регистрирани – микро, малки и средни предприятия – всъщност наблюдаваме една изключителна устойчивост на тези предприятия и тя се проявява през това, което виждаме като поведение на кредитите, портфейлите и плащанията по гаранциите. Мисля че подценяваме устойчивостта на малкия и среден бизнес в тези условия.“

Целия коментар гледайте във видеото.

Всички гости на предаването "В развитие" може да намерите тук.