Решението на германския канцлер Олаф Шолц за отлагането на преговорите за Бюджет 2024 е пряко следствие, от изказването на Федералния конституционен съд на Германия, а именно - разходи от фонд ( в размер на 60 млрд. евро) за спешни случаи е противоконституционно да бъдат харчени в рамките на бюджета за тази година. Това предизвика дупка в бюджета и доведе до бюджетната криза в Германия. Политическите партии в Бундестага, правителството и опозицията търсят най-доброто решение за изход от кризата за Бюджет 2023, което отлага приемането на Бюджета за следващата година. Това заяви Емил Калчев, главен икономист на ОББ и преподавател в НБУ в предаването „В развитие“ с водеща Веселина Спасова.
Калчев припомни, че сумата от 60 млрд. във фонда за спешни случаи беше формирана във връзка c COVID пандемията, а именно тя предизвика извънредно положение. Коалицията между социалдемократи, зелени и свободни демократи искат да похарчат тези пари за зелен преход, включително и за субсидиране на цените на електроенергия за по-бедните домакинства.
Германската икономика е в техническа рецесия, но това не би трябвало стратегически да ѝ повлияе. Ситуацията се усложнява и поради факта, че от 2009 г. насам има приета спирачка на дълговете в Германия - страната прие, че ще се въздържа от свръхголямо задлъжняване. Поради липсата на тези 60 млрд. няма възможност да се емитира дълг, защото е достигната границата, която предвижда въпросния стоп. Едно от решенията, което се дискутира, е да се обяви извънредно положение, което ще позволи тези 60 млрд. да бъдат харчени, коментира Калчев.
Опозицията обвиняват правителството, че твърде голямото харчене не е от полза за Германия, а по-скоро трябва да бъде постигнат органически икономически растеж, който да не се дължи на държавно харчене, посочи икономистът.
Според Калчев може да бъде внесена промяна в Бюджет 2023 в рамките на следващия месец, което ще сложи отпечатък и върху преговорите за бюджета за следващата година, както и ще даде аргументи в полза на опозицията в Бундестага да обвиняват коалицията в нестабилна фискална политика.
Стратегическите проблеми на Германия са свързани с предизвикателствата на зеления преход, със смяна на парадигмата в автомобилната промишленост, с енергийните доставки на страната. Германия, осъществявайки и бидейки флагмана на зеления преход в ЕС, беше сварена от войната в Украйна в много неподходяваща фаза от икономическото си развитие, отбеляза още Калчев.
„Въпреки всичко Германия е с най-мощната индустрия и представлява най-голямата икономика в ЕС, която има буфери и резерви – затова не смятам, че бюджетната криза ще попречи на Германия в стратегически план.“
Данните за третото тримесечие, които показват -0,1%, говорят за сценарий на много вероятна техническа рецесия. За 2024 ръстът, който се предвижда за еврозоната е около половин процент. По отношение на мекия стагфлационен сценарий, който е свързан с все още налична инфлация и затягане на икономическия растеж, трябва да видим и политиката на ЕЦБ за повишаване на лихвените си проценти, смята Калчев.
„Всичко това очаквано доведе до свиване и натиск върху икономическата активност в еврозоната и до спадаща инфлация. Вече имаме 2,9% годишна инфлация към октомври в еврозоната, което говори за нормализиране на стойностите.“
В България се наблюдава малко по-слаб растеж от третото тримесечие – 1,7% въз основа на данните от НСИ. Тенденцията на забавяне на растежа през втората половина на годината се случва и у нас, но в по-мек вариант и положителни стойности, отбеляза икономистът.
България печели от периферното си положение в ЕС – лихвите у нас реагират доста по-бавно, поради което банковият сектор подкрепя силно икономиката. Ако погледнем еврозоната – високите лихвени равнища потискат икономиката, в следствие на което, при почти всички страни в ЕС се наблюдава обратна тенденция, коментира Калчев.
Вижте целия коментар във видеото.
Всички гости на предаването "В развитие" може да гледате тук.