Правителството се договори с ново споразумение за текста на Проектобюджета 2024, като се предвижда свиване на разходната част и намален таван на държавния дълг. Това е поредната итерация, а не е крайната договорка за Бюджет 2024. Става въпрос за изглаждане на острите ъгли на бюджета между коалиционните партньори, които ще могат да формират мнозинство, което да одобри бюджета в парламента. По отношения на тавана на държавния дълг България е предпазлива след голямата катастрофа през 1997 г. Това заяви Левон Хампарцумян, финансист, председател на Българския форум на бизнес лидерите в предаването „В развитие“ с водещ Веселина Спасова.

Ако погледнем периода на 20-ти век страната няколко пъти е дефолтирала по външните си задължения. В никакъв случай България няма репутация на най-дисциплинирания платец. Валутният борд и катастрофата 1997 г. накара и много от управляващите, и гражданите да направят всичко възможно това да не се повтори, посочи Хампарцумян.

„Не е важно дали трупаме дълг или сме консервативни, а за какво използваме публичните средства – дали са събрани от данъци или са взети във вид на дълг.“

Според Хампарцумян не бива да фетишизираме консервативната политика и е важно ако харчим, да знаем дали това е еднократен разход, който се разпилява, или е инвестиция с бъдещи икономически просперитет и стабилност.

„Качеството на нашите управляващи по-скоро ни води към идеята да имаме консервативни бюджети и да не харчим прекалено.“

Бюджетният дефицит от 3% финансистът определя като постигане на един от Mаастрихтските критерии за влизане в еврозоната. Успехът ще зависи от това как този дефицит би се отразил на икономиката в следващите години.

Най-големите ни търговски партньори в Европа са на прага на рецесия, което не води до голям оптимизъм за бъдещи приходи и развитие на българската икономика. Основният проблем са неефективностите в икономиката. Трябва да се даде възможност на предприемчивите хора да генерират по-успешни бизнеси. Социалните разходи са резултат от успеха на активните хора в икономиката, смята Хампарцумян.

По отношение на инфраструктурни разходи финансистът посочва, че би трябвало да сме разумни и е важно да не се допускат грешки като жълтите павета и инхаус поръчките, чиито смисъл беше изкривен.

„Публичните средства, които влагаме в инфраструктура, трябва да бъдат ефективно използвани, а не да пълнят джобовете на корумпирани политици.“

Целта за влизане в еврозоната е реалистична, но няма да се случи автоматично – необходими са усилия от страна на правителството, на парламента и на капитаните на българската икономика, които да я преведат през тежък период да бъде успешна.

Във връзка с осигурителният доход финансистът смята, че трябва да бъде синхронизиран с растежа на доходите в реалната икономика и по-важният въпрос е как се изразходват средствата за осигуряване.

Според Хампарцумян минималната работна заплата не е лесно определима на територията на България, тъй като стойността на парите има различна тежест в отделните региони на страната.

На бизнеса трябва да се създават условия да се развива. Това обаче включва помощи само в ситуация, когато икономическата среда е непредсказуема – както при пандемията или началото на войната с Украйна. Когато тези шокове отминат, помощта за бизнеса е контрапродуктивна, отбеляза финансистът.

„Предприемчивостта е това, което ни изважда от трудностите, а не помощите, които получават.“

В реалната икономика не взимането на решение е по-голям грях, отколкото взимането на грешно решение, каза в заключение председателят на БФБЛ.

Целия разговор гледайте във видеото.

Всички гости на предаването "В развитие" може да намерите тук.