Пазарът на облигации очаква сериозно предлагане през следващите две години на фона на ключови избори в САЩ, Индия, Тайван, Русия, високите лихви и рекордните падежи на пандемичен дълг. Това ще рефлектира върху апетита на инвеститорите и доходностите по новия дълг, като държавните ценни книжа вече се търгуват на повишени нива от 4%-7%, а корпоративният дълг може да достигне 7%-9%. По-високите разходи по дълга ще задълбочат рецесионните процеси, коментира Калоян Масларски, член на Съвета на директоритe и инвестиционен консултант в Deltastock Assets Management, в предаването "В развитие" с водеща Веселина Спасова.
Двете емисии на български дълг с падеж от 7.5 и 12.5 години за общо 2.3 млрд. евро миналата седмица са изключително успешни за избрания момент, както се видя от силния интерес, които надвиши над три пъти предложеното количество, каза Масларски. Самото предлагане е било зададено в бюджета, а постигната цена при двете емисии и била по-добра от рисковата премия, поискана при емисията през януари.
"10-годишните евро облигации през януари се емитираха при премия 215 базисни точки над евровия суап. Емисията за 12.5 години се емитира миналия понеделник на плюс 180 базисни точки. Това е голям успех от гледна точка на пазарните участници, тъй като инвеститорите приемат България като емитент с доста по-ниска рискова премия от януари."
Около 70% от дълга е бил закупен от инвеститори от САЩ, Великобритания и България, като само от България са записани около 20%, близо 460 млн. евро от двете емисии, каза Масларски.
Въпреки този успех, ситуацията следващата година ще е доста предизвикателна, тъй като и България ще трябва да вземе рекорден дълг при по-тежките пазарни условия, предупреди той.
"Дългът, който ще трябва да се вземе през 2024 г. е в рамките на около 9.5 млрд. лева, което включва рефинансиране на текущи задължения през 2024 г. Това са две емисии - едната с падеж юни месец за 360 млн. лв. и една евро облигация с падеж през септември за приблизително 1.5 млрд. евро. Плюс допълнително финансиране на така заложения дефицит от 3%, което е в рамките на 6 млрд. и означава нов дълг."
Инвеститорите ще следят как МФ разпределя дълга към външни и вътрешни пазари и по-широката рамка на напредъка към еврозоната, каза Масларски.
"С успеха на тези две емисии миналата седмица чуждите инвеститори ни приемат като страна, която върви по правилния път и в добра посока за приемане на еврото. Дали това ще се случи има доста голям политически момент... Това би бил изключително добър сигнал, и ако се продължи тази посока, цената на финансиране би била доста по-добра."
Правителствата са уязвими от популистко харчене в предизборната година в условията на високи лихви, което само ще доведе до все повече дълг. В тази връзка централните банки призовават към затягане на коланите и фокус върху по-балансирани бюджети, каза Масларски. Всяка една новина за увеличаване на дълга се отразява в по-висока премия, която инвеститорите и търговците искат, както се видя от доходността, постигната миналата седмица при емисия на 30-годишен дълг от САЩ, даде за пример той.
Целия разговор може да гледате във видеото.
Всички гости на предаването "В развитие" може да намерите тук.