Предстоящите в САЩ и в Европа избори разсейват Западния свят. Това позволява на Китай и неговите партньори да консолидират нов блок и да дадат нова визия за нов световен ред. Това каза Мариана Трифонова, програмен директор и старши анализатор в Института за икономическа политика, в предаването "В развитие" на Bloomberg TV Bulgaria с водеща Вероника Денизова.
„Изборите за Европейски парламент през юни догодина поставя в много особено позиция Европейската комисия, която е двигателят по отношение на дискурса на ниво ЕС за промяна на отношенията с Китай. Защото видяхме, че тази комисия беше обезкървена – няколко комисари избраха да се върнат в своите страни да се фокусират във вътрешната политика. Други пък са фокусирани в това да търсят нови постове в международни организации“.
Има голяма диверсификация между страните-членки на ЕС по отношение на степента на тежест на темата за Китай и приоритизирането й във вътрешния дневен ред, подчерта Трифонова. В някои страни темата Китай ще бъде от ключово значение – Германия, Франция, Холандия, Швеция, докато в България тя не е толкова застъпена, каза още гостенката.
Джо Байдън ще се срещне с китайския си колега Си Дзинпин по време на срещата на върха на Азиатско-тихоокеанското икономическо сътрудничество в Сан Франциско през ноември. Самата среща е положителен сигнал, че и от двете страни има желание за поне известно нормализиране на отношенията в момемнт на глобална несигурност, при положение че е ясно, че без участието на САЩ и Китай редица проблеми няма как да бъдат решени, коментира Трифонова.
"Очаква се на срещата да се коментират актуалните конфликти. САЩ ще продължи да настоява Китай да оказва натиск върху Русия за прекратяване на войната в Украйна. Няма как в обхвата на разговора да не попадне и израелско-палестинския конфликт, тъй като той има потенциал да запали доста по-голяма искра и да се превърне по-мащабна война. А Китай има добри отношения с редица страни в Близкия Изток, които биха имали отношение към конфликта. Част от тях станаха и членове на БРИКС или по-скоро ще станат от началото на следващата година".
На дневен ред ще бъдат и технологичните рестрикции, които САЩ налагат, тоест достъпът на Китай до технологии, най-вече свързана с производството на чипове. От друга страна тема ще бъдат и рестрикциите на Китай, които обикновено се изразяват в ограничаване на износа на ключови минерали за производството на тези технологии, допълни Мариана Трифонова.
На въпроса дали може новият конфликт между Израел и „Хамас“ да е повод за сближаване събеседничката каза, че едва ли може да се говори за истинско сближаване, но и от страна на САЩ, и от страна на Китай има разбиране, че този конфликт има много голям взривоопасен потенциал и той трябва да бъде управляван много внимателно. Това би накарало двете страни да намерят начин за сътрудничество.
“За мен Китай ще избере все пак една по-обрана и дистанцирана позиция. В посланията, които в момента излъчва Пекин, например тази седмица по време на Форума за сигурност, бяха преповторени мантри, че определени страни (без да бъдат споменавани, но визирайки САЩ) провокират конфликти или оказват подкрепа за продължаване на конкретни конфликти“.
Тази риторика ще продължи, но може би зад кулисите, Китай би могъл да комуникира със страните от арабския свят, за да предотврати въвличането им в конфликта.
Китай има полза да изчака изборите, които предстоят догодина в САЩ, за да види кой ще бъде стопанинът на Белия дом, каза още събеседничката. „Диалогът с Байдън ще продължи, доколкото има спешни въпроси, които трябва да бъдат обсъждани, като съществуващите кървави конфликти“.
“Но от друга страна за Китай би било изгодно да изчака да види резултатът от тези избори. Ако Доналд Тръмп се окаже новият-стар обитател на Белия дом, това вече ги поставя в една по-изгодна позиция, защото знаем, че Тръмп, макар да водеше агресивна търговска политика спрямо Китай, той се счита че имаше по-благосклонно отношение към Русия, която е основния търговски партньор на Китай. Така че вероятно ще се изчака да се види кой е новият президент и тогава да се действа“.
Какви са двете очертаващи се тенденции за разгръщане на бъдещите отношения между държавите в ЕС и Китай по ползотворен начин и намаляване на рисковете? Защо в България темата не се обсъжда активно и какво трябва да се предприеме в тази връзка? Как се развиват връзките на ЕС с други страни от азиатско-тихоокеанския регион като Южна Корея? Какви са възможностите за сътрудничество между Сеул и България и в какви направления са те? Как Китай се сбогува с бившия премиер Ли Къцян и защо „в дните след смъртта му много от почитта, която беше отправена към нето от китайските граждани беше в контекста на едно съжаление за неосъществилия се потенциал“?
Вижте целия коментар във видеото.
Всички гости на предаването "В развитие" може да гледате тук.