Бирата е със значително историческо и културно значение и съдържа богат набор от биоактивни вещества. Напитката се произвежда от 4 основни съставки, които са естествени - вода, малц, хмел и пивни дрожди. Най-специфичното при бирата е хмелът, а тенденцията последните няколко години, е за изследване на всички полезни вещества – специално фенолите и полифенолите, които са много силен антиоксидант и могат да окажат сериозен ефект върху човешкото здраве. Българските учени имат принос в изследванията на механизмите и свойствата на пивото, за които разказват гл. ас. д-р Петър Недялков, преподавател в Университета по хранителни технологии и д-р Сергей Иванов, Център по биология на храните в предаването „В развитие“ с водеща Вероника Денизова.
Благодарение на новите изследвания е доказано, че има между 800-900 вещества, които биха могли да бъдат полезни за здравето. Д-р Недялков дава и още един пример за съставка с полезни свойства - пивните дрожди, които са богати на витамини от Б комплекс.
„Трябва да се отбележи, че алкохолът действа успокояващо на човешкия организъм, но е важен фактор да се консумира в умерено количество.“
Препоръчителните количества за консумация на бира зависят от фактори като възраст, пол, тегло, но в повечето случаи са от 1 до 2 половин литрови бутилки на ден, коментира д-р Иванов.
Последното изследване бе съврзано с мониторинг за количество на Б витамини на пивото – излязоха добри резултати за марки, които спазват добри производствени практики и имат висококачествени суровини, отбеляза д-р Иванов.
По отношение българската бира той обясни, че фолиевата киселина и Б витамините идват основно от дрождите, а когато се използват висококачествени такива, произвеждат значително по-високо количество на Б витамини, както е и при родното пиво.
Като неверни митове, които учените се опитват да опровергаят, д-р Недялков посочва абсурдното твърдение да се смята, че в бирата има спирт или пък, че бирата в кен е по-хубава от тази в бутилка. В тази връзка той уточни, че бирата от индустриалните пивоварни, се разпределя от един ферментатор във всички линии в пропорцията, която се изисква от пазара. Относно мита с „биреното коремче“ д-р Недялков твърди, че бирата може да ни подхлъзва да ядем повече, но със сигурност не е причинено от нея.
Специалистът още отбеляза, че плодовите бири си подхождат повече с по-леки и свежи храни.
Във връзка с приноса на българските учени и експерти в изследването на пивото д-р Иванов разказа за презентация в Мадрид на конгрес за пивоварна наука, който е касаел бактериите в пивото. Все още има българска наука в тази област и тя поддържа връзка с практиката, но в момента нашите учени нямат шанс да спечелят грантове за проучвания в областта на пивото.
Изследванията се финансират чрез директно възлагане от Съюза на пивоварите, както и с отделяне на елементи от други разработки, обясни още Иванов.
„Българската държава трябва да се замисли, че науката не е само фундаментална и икономиката до голяма степен зависи от развитието на иновациите“.
Благодарение на връзките, които Съюза на пивоварите, е изградил с тези на Европа д-р Недялков тази година за първи път успява да участва в техническа среща на пивоварната научна група (BSG) към European Brewery Convention. Всички анализи, които се правят на пиво и малц се осъществяват на база на техните методики, които са вкарани в т.нар. аналитика. Това, което се представя в тази научна група, за да станеш член, е нещо фундаментално и видоизменящо на сегашните анализи, обяснява още д-р Недялков.
„Тази среща много ми помогна в комуникацията с други университети, което ще позволи във времето да работим с някои университети в Белгия, Румъния, Италия, Великобритания и няколко научни изследователски института във Финландия – където работят усилено върху разработването на нови щамове дрожди, които да продуцират интересни аромати.“
Целия коментар гледайте във видеото.
Всички гости на предаването "В развитие" може да гледате тук.