Военният туризъм е алтернативна форма на туризъм, която включва пътуване до активни или исторически конфликтни зони с опознавателна цел, за преклонение, придобиване на знания или търсене на тръпка и приключение. Терминът военен туризъм се употребява в случаите на посещение на горещи конфликтни точки, където се водят открити военни действия, но и в случаите на т.н. възпоменателен туризъм, при който се пътува до места, където в миналото са се водили битки или са се случили трагедии, свързани с войните. Това разказа Вероника Денизова, водещ в Bloomberg TV Bulgaria пред Роселина Петкова в предаването "В развитие".
"Трябва да направим разликата, че обикновено организирани и доста по-разпространени са пътуванията с възпоменателна цел, докато при такива, където има активни военни конфликти, информацията в интернет е изключително оскъдна. Трудно се намират туроператори и агенти, които организират или поне промотират открито организирането на такъв тип обиколки и то в най-горещите точки на света. Например в Ивицата Газа в момента няма предлагане за такъв вид опознавателни или екстремни обиколки."
Денизова разказва, че миналата година след избухването на войната в Украйна украинските власти за кратко са подели собствена инициатива за привличане на посетители и разпространяване на информация за т.нар. "смели градове" - тези, които са понесли известни разрушения заради войната, но където не се води активно военно действие в момента. Тези пътувания обаче вече не са активни, като след началото на войната там международните туроператори отменят пътуванията до страната, както се случва сега и с пътешествията до Израел, дори в някои случаи до Йордания и Египет. Денизова изтъква, че Святогорск е един от градовете в Донцека област, които са пострадали силно от военните действия. Преди войната градът е бил популярна ваканционна дестинация, ръководена предимно от православния манастир, разположен на река Северски Донецк. Гостенката споделя, че Володимир Рибалкин, който води военната управа на града, обаче вижда бъдеще, фокусирано върху военния туризъм и прогнозира, че до 5 години градът ще бъде пълен с туристи.
"Явно наистина имат намерение при бързо приключване на войната в Украйна, градове там да се ориентират към този вид туризъм, за да могат да привлекат приходи за възстановяването си."
Смята се, че първият военен кореспондент в по-съвременната световна история е бил нидерландският художник Вилем ван де Велде Млади, който през 1653 г. влязъл с лодка в морето, за да наблюдава и скицира морската битка между Нидерландия и Англия. Неговото пътуване може да се смята и за своеобразна форма на туризъм с цел наблюдение и събиране на информация. Организираният военен туризъм обаче се заражда едва в средата на XIX век, когато една от първите туристически агенции Thomas Cook and Son предлага посещения на британски туристи до историческите бойни полета от американската Гражданска война в САЩ.
„В наши дни посещенията на зони с активни военни конфликти се свързват по-скоро с търсенето на силни усещания и екстремни преживявания. Информация за такива пътувания се появява рядко, обикновено се говори за отделни туристи или малки групи. Освен това те са много скъпи, защото изискват дълга подготовка, координиране на действията между различни страни, преговори на място в конфликтните зони, застраховки и осигуряване на охрана."
Дестинациите, претърпели военни конфликти, са изправени пред множество предизвикателства при възраждането на туристическата индустрия. Разрушенията и човешките жертви създават трудности пред възстановяването на репутацията на засегнатите места. В опит да обновят имиджа си страните, преминали през война, могат да приложат различни стратегии. Денизова разказва, че след войните през 90-те години Словения и Хърватия се фокусират върху реконструкцията на туристическата и транспортната инфраструктура. Хърватия поставя акцент и върху икономическото си възстановяване, с което да привлече повече чуждестранни инвестиции. Страната решава да загърби военното си минало и да се позиционира чрез природните красоти, живописните брегове и адриатическия чар. За разлика от Хърватия, след 1995 г. Босна и Херцеговина избира да се върне на туристическия пазар, като използва военния имидж и провокира интерес към възпоменателния туризъм.
Кои са другите популярни дестинации за военен туризъм? Това и още по темата гледайте във видеото.
Всички гости на предаването "В развитие" може да намерите тук.