По време на форума „Пояс и път“ Китай е подписал търговски пакт със Сърбия, която се е съгласила постепенно да намали до нула митата за китайски слънчеви панели и батерии. Китайските инвестиции в Белград започват да надвишават европейските. Пекин все повече се опитва да използва платформата „Пояс и път“ за договаряне и подписване на споразумения за свободна търговия. Подписването на пакт със Сърбия е една от първите стъпки в тази посока. Това коментира Владимир Шопов, политолог и анализатор в рубриката „Азия в развитие“ с водещ Вероника Денизова.
„Очаква се задълбочаване на китайското присъствие в Сърбия, като страната, заедно с Унгария, е реалната входна врата на Китай към европейският континент. „
Пекин все повече използва инициативата като ключова дипломатическа платформа, тъй като това е начинът, по който китайските ръководители предпочитат да общуват с голяма част от световните лидери. Според Шопов, най-съществената двустранна среща на форума е тази между руския президент Владимир Путин и китайския лидер Си Дзинпин. Двете страни са обсъдили задълбочаващото се партньорство и стратегическата координация. Други водещи аспекти от срещата са очакваната сделка за нов газопровод по „Силата на Сибир 2“ и опита на Русия да интегрира развитието на стратегическият коридор „Северен морски път“ в инициативата „Пояс и път“.
Шопов сподели, кои са основните причини на форума да присъстват по-малко чуждестранни лидери. Той посочи, че на първо място е нарастващата задлъжнялост на немалка част от държавите, в които се осъществяват китайските проекти – Шри Ланка, Лаос, Пакистан и други.
“Съществува по-голяма предпазливост, с която държавите подхождат към инициативата. От китайска страна също има промени, с които се опитват да адаптират инициативата към новия контекст - сумите започват да намаляват. Ще се търсят по-малки проекти в нови области, които представляват интерес за китайската страна - дигитални проекти и зелената енергия. „
В рамките на рубриката беше коментирана темата за мача между Индия и Пакистан на Световното първенство по крикет.
Събеседникът коментира, че влиянието на крикета в тези държави предхожда тяхното драматично разделяне през 1947 г.. След тези събития се наблюдават различни периоди на трудни политически отношения, като двете държави няколко пъти са водили война. Крикетът е използван за дипломация и жест на помирение, допълни Шопов.
Погледнато от икономически аспект, приходите от Световната купа по крикет в Индия ще надхвърлят 3 млрд. долара. Тенденциите показват нарастващи оценки за пазарната капитализация на крикета в Индия. В страната през последните години се наблюдава „бум“ на приходите, които влизат в страната, чрез мачовете по крикет.
Повече за резултатите от форума Пояс и път може да видите във видеото.
Всички гости на предаването „В развитие“ може да гледате тук.