Имотните инвестиции в Европа са зависими от високите лихвени проценти, а инвеститорите искат по-ниски цени. Българският пазар изглежда изолиран на фона на европейските, задлъжнялостта по кредитите е по-ниска от тази в ЕС, което позволява по ниски лихви на кредитите, това коментира Георги Киров, директор "Капиталови пазари" към Colliers, в предаването "В развитие" с водеща Веселина Спасова.
Прекалено рано е да се види ефектът от ситуацията в Близкия изток върху пазарите. Наблюдава се изчакване от страна на израелски инвеститори, които са инвеститори извън техния регион. Подобни конфликти причиняват бездействие и изчакване, а при влошения на конфликтите и оттегляне от засегнати локации, каза Киров.
Гостът обясни, че имотните инвестиции в Европа са зависими от лихвените проценти. Когато инвеститорите очакват възвращаемост, която не би била изгодна спрямо лихвата, това води до бездействие и изчакване на по-добри цени. Той разказа, че миналата седмица се е провело събитие в Мюнхен, на което инвеститорите не са били стресирани от високите лихви, а всеобщото мнение е искането за по-ниски цени. Гостът обясни, че производственият сектор и бизнесите за онлайн продажби на стоки имат нужда от имоти за дейността си. Инвеститорите виждат тенденцията за „Nearshoring” от страна на азиатските производства, които търсят имоти в Европа, допълни гостът.
„В България изглежда, че си живеем в наш си балон.“, обясни Киров.
Задлъжнялостта на фирмите е по-ниска от средната в ЕС. Той допълни, че спрямо Германия тя е с 15 пъти по-ниска на глава от населението. Банките у нас виждат, че няма съществен риск и дават кредити за купуване на имоти за много ниски лихви, обясни гостът. А най-големият пазар в Централна Европа е Полша, която прави поне 50% от общия обем, другите големи пазари са Чехия, Унгария и Румъния.
След пандемията, при най-големите имотни пазари в ЕС, се забелязва тенденция на работа от вкъщи и гъвкави работни пространства, обясни гостът. Той допълни, че високите проценти на заетост на офисните площи и високата инфлация плаши инвеститорите.
От началото на повишенията на лихвените проценти се наблюдава придвижване на възвращаемостта, от която спад на цените на имотите, обясни гостът. Той допълни, че за САЩ има голям процент необслужени кредити по офис сградите, което води до спад в цените след като банките започнат да продават тези имоти. Динамиката в България е много различна, обясни Киров. Тук има разлика в очакваните цени между търсещите и предлагащите, която варира между половин и един процент. Тези, които разполагат с капитал, чакат спад на цената, но това не се случва все още. У нас разликата в цените между много добър офис и средно добрите е твърде малка.
Наблюдава се интерес за строежи на жилищни сгради и ритейл паркове, както и се наблюдава инвеститорски интерес в градове до 20 хиляди души, а не както до сега само в четирите най-големи града в страната, каза гостът. Ритейл парковете отнемат кратко време, за да бъдат построени, това води до бързо насищане на пазара, смята той.
Киров обясни, че в най-големият офисен пазар в България, а именно София се наблюдава нещо уникално – в час пик отнема средно между 20 и 30 минути на работниците да стигат до работните места, което е двойно по-кратко от времето нужно в други големи градове в Европа. Това предразполага работникът да е съгласен да ходи в офис на работа, което засилва търсенето на офис имоти. Процентът за 2021 г. за невзети офис площи е 16%, а в момента е 11%, което показва отминаване на пост Covid ефекта, сподели гостът.
Целия коментар гледайте във видеото.
Всички гости на предаването "В развитие" може да гледате тук.