Преди няколко години Лаос стана обект на голям интерес от страна на Китай най-вече по линия на инициативата „Пояс и път“. Проектите, които бяха осъществени през доведоха до разклащане на базовите макроикономически параметри на страната. По данни на Международния валутен фонд дългът на страната се равнява на 123% от БВП. Огромната част от този дълг е насочен към Пекин. Това коментира Владимир Шопов, политолог и анализатор, в рубриката “Азия в развитие“ с водещ Вероника Денизова.

Лаос е една от най-малко индустриализираните държави в Югоизточна Азия. Управлява се от подобен автократичен режим като този във Пекин. Основният проблем на страната е че голяма част от нейните дългове не можаха да бъдат обслужвани и на практика Лаос е на ръба на фалит от няколко години.

„Това което официално се знае, е че една голяма част от задълженията са отложени във времето. Много ясно започваме да виждаме какви са управленските и макроикономическите последствията за държава, която задлъжнява много на Китай“.

От друга страна Пекин постепенно затяга примката около страната. Най-важният пример в това отношение е създаването на нова компания, която се занимава с електроразпределението на Лаос и е доминирана изцяло от Китай. „Това което наблюдаваме е постепенно навлизане в критичната инфраструктура на държавата от страна на китайски контрагенти“.

Шопов допълни, че Лаос не желае да допусне МВФ да участва в процеса по стабилизиране на страната. „Пред очите ни на практика виждаме как една страна с много голяма асиметрия с държава като Китай, буквално попада в ръцете на Пекин.„

През последните години Китай раздаде много кредите и сега се намира в ситуация, в която не иска да създаде прецедент, при който да започне да ги опрощава. Шопов сподели още, че повече от държавите, които са взели кредит от Китай, са фалирали или са на ръба на фалит, затова не е ясно какъв може да е изходът от тази ситуация.

Другата тема, която се коментира в рамките на рубриката „Азия в развитие“ е срещата между севернокорейския лидер Ким Чен-ун и руския президент Владимир Путин.

Шопов посочи, че аспекти от тази срещата са останали неоценени, тъй като последствията от нея са ориентирани към по-широкия регион на Азия и най-вече към Южна Корея. Москва искаше ясно да отправи сигнал към Сеул да не бъде амбициозен в идеята си да продава оръжия на Украйна. Южна Корея през последните няколко години много ускорено развива своята военно-производствена индустрия, завърши Шопов. 

„Официално поставената цел е в рамките на няколко години, Южна Корея да се превърне в четвъртия по големина производител и търговец на оръжие.„

Повече за отношенията между Русия и Южна Корея и какво е бъдещето за Лаос можете да видите във видеото.

Всички гости на предаването „В развитие“ може да гледате тук.

Още по темата

Най-после, в Китай има повече пари, отколкото наивници

Китай добави Сирия към палитрата си за сътрудничество