През последните години тенденцията на пазара посочва нарастване на потреблението на ориз в света, като в същото време световното производство запазва нивата си – около 500 млн. т. В резултат запасите в световен мащаб намаляват. Оризът осигурява 20% от световното предлагане на храна, а за българските земи културата, заедно с пшеницата, е от основно значение, за което говорят и тенденциите на оризопроизводството у нас.

Поради редица причини, сред които климатични промени и непрекъснати реорганизации и промени в собствеността в последните две десетилетия се наблюдават временни спадове и последващи възстановявания на заетите площи. Налице са колебания, но средните добиви нарастват устойчиво. Общо създадените оризови напоителни полета в България са над 200 хил. дка., което показва, че има неизползван капацитет за разширяване и възстановяване на оризопроизводството в България.

И този ключов пазар обаче търпи сътресения в световен мащаб. Ограниченията на износа правят недостига на ориз в света още по-рисков. През последните няколко дни Индия въведе минимална цена за износ на ориз басмати и наложи такса износ на бланширания ориз. Цените на културата, отглеждана в Кения, скочиха преди известно време поради поскъпването на торовете и дългогодишната суша в Африканския рог, която намали производството. Цената на чувал с ориз от 25 килограма се е повишила с около една пета от юни насам, покачвайки се от еквивалента на около 14 долара до 18 долара. Търговците на едро все още не са получили нови запаси, тъй като Индия, най-големият износител на ориз в света, заяви миналия месец, че ще забрани някои доставки. По-рано тази седмица вече стана ясно, че страната е наложила ограничения на всеки вид ориз, който изнася в чужбина.

Целия репортаж гледайте във видеото.

Още по темата

Индия налага още ограничения върху износа на ориз