Твърде много съвпадения стоят зад смъртта на лидера на частната военна армия, за може да може да се нарече нещастен случай включително поради факта, че Пригожин поведе едно от най-сериозните предизвикателства срещу руския президент Владимир Путин. Това ни кара да мислим, че не става дума за нещастен случай. Това коментира д-р Румена Филипова, председател и съосновател на Института за глобални анализи, в предаването „В развитие“ с водещ Веселина Спасова.
Най-важният въпрос, който се поражда след тези събития е защо сега. Точно два месеца след началото на метежа.
„Напълно вероятна е Пригожин да е бил заблуден за истинските цели на Путин и на режима като цяло.“
Има няколко обяснения свързани с времевата рамка на отговора на руския президент. На първо място може да се говори за личностен стил и типична проява на отмъщение на едно хладнокръвно изчакване за заблуда на противника. Друго обяснение за закъснялата реакция е именно че Путин не атакува веднага. Това можеше да се случи още в деня на бунта, но изчака до вчера, защото се цели да се понижи впечатлението за сложността на ситуацията и колко сериозно е било предизвикателството отправено от Пригожин към Владимир Путин преди месеци.
Това което целеше Путин е да покаже, че той и съмишлениците му управляват ситуацията и да всяват страх в онези, които биха се осмелили да изразят опозиционна гледна точка. Втори опит за преврат на Вагнер поне в близко бъдеще няма да има.
Покушението над лидера на наемническата група беше важно послание от страна на Путин, тъй като повдига въпроса за целокупността на режима. Агресията на Кремъл срещу Украйна извади наяве много сериозни проблеми в руската страна.
Западът очакваше това да се случи, защото е тенденция, която се появява при всички противници на режима на Путин, а именно „рано или късно те биват отстранявани по-някакъв начин.“ По този начин се показа, че за разлика от НАТО, където се наблюдава политика на „отворени врати“, в Русия се провежда политика на „отворените прозорци“.
Наемническата армия Вагнер ще продължи да съществува и ще изпълнява целите на руския режим най-вече в Африка, тъй като тези частни военни формирования станаха популярни инструменти на руската външна политика.
Целия коментар може да видите във видеото.
Всички гости на предаването „В развитие“ може да гледате тук.