Високите температури могат да доведат до спад на БВП от 0.6% на глобално ниво, като щетите са различни в различните държави заради разликата в броя дни с температури над 32 градуса по Целзий - от 0.1% във Франция до 1.3% в Китай - показва изследване на Allianz Trade. Един ден с екстремни температури се равнява като ефект на един ден стачка, като конкретни мерки от бизнесите и правителствата могат да ограничат тези ефекти. Това коментира д-р Ясмин Грьошл, ст. икономист за Европа в Allianz, в ефира на предаването "В развитие" с водеща Вероника Денизова.
"За България между началото на май и началото на август е имало 16 дни с температури над 32 градуса. Като икономически щети България е изгубила 0.6% от печалбите си в този период на време, което означава 0.4% загуба от БВП заради топлинните вълни."
Държави като Гърция, Испания и Италия са имали между 19 и 30 дни с температури над 32 градуса от началото на май до авуст и техните загуби може да равняват на загуби за заплати от 1.6% и загуба на БВП от почти 1%, каза Грьошл. Франция е имала само два такива дни и загубите там са 0.1%.
В условията на горещи вълни служителите работят по-малко и по-бавно и допускат повече грешки. Така се намалява продуктивността на труда, което означава намаляване в стойността на заплатите, обясни Грьошл. Работата на открито като в строителния сектор е по-силно засегната от горещините в сравнение с работата в офис, каза Грьошл и добави, че изследването не е разглеждало сектора на селското стопанство.
Серия от мерки могат да бъдат предприети за смекчаване на ефектите - от технологични решения до наредби и поведенчески промени, каза Грьошл. Бизнесите могат да променят работното си време, така че да работят през по-хладните части на денонощието, или да охлаждат офисите си. В дългосрочен план правителствата могат да приложат механизми за адаптация като климатично осъзнато планиране и озеленяване на градовете, пригаждане на сградите към новите климатични условия, доставка на зелена енергия.
Продуктивността, която се губи през дните с висока температура, не може лесно да бъде компенсирана. Фирмите се опитват да компенсират загубите през месеците, които са по-хладни, но това не се вижда в данните, коментира Грьошл.
"Това е част от цялостната адаптация към климатичните промени. Трябва да направим градовете си по-зелени, да има повече зелени пространства, защото това помага за охлаждането на градовете; когато е възможно самите сгради трябва да бъдат озеленявани."
Горещите вълни са предсказуеми, така че може да се издават предупреждения, за да могат бизнесите и населението да вземе мерки, каза Грьошл и даде за пример превантивните механизми, въведени във Франция.
Виските температури имат и по-директен ефект върху застрахвателния сектор, тъй като все по-честите горещи вълни ще увеличават здравните разходи, пожарите, и загубите и стреса като цяло върху индустрията, каза Грьошл
"В някои региони това може да доведе до - и вече наблюдаваме такива случаи в части на САЩ - хора да нямат право на застраховки, защото са твърде скъпи. Ще трябва да се търсят други решения на тези проблеми в застрахователния сектор заради климатичните промени."
Целия разговор може да гледате във видеото.
Всички гости на предаването "В развитие" може да намерите тук.