Икономическата общност на западноафриканските държави (ECOWAS) заклейми преврата в Нигер, но няма единство за бъдеща военна намеса. Щетите за съседните страни са огромни. Само за Нигерия в момента икономическите загуби възлизат на над 3 млрд. долара. Възможно е хунтата в Нигер да разчита в бъдеще на "Вагнер" за укрепване на сигурността на новата власт. Ислямистките и терористични групировки в региона могат да се възползват от създалата се несигурност, но военните хунти в региона до сега показват, че се справят с твърда ръка с тях, макар и на цената на много невинни жертви. Така че може да има дори подобрение в тази насока. Това каза доц. Едуард Маринов, преподавател в НБУ, в предаването "В развитие" на Bloomberg TV Bulgaria с водеща Вероника Денизова.
"На срещата утре на ръководителите на държавите от Икономическата общност на западноафриканските държави трябва да се вземе решение дали ще има военна интервенция и каква ще бъде тя, ако има такава".
ECOWAS заклейми преврата много бързо след като събитията в Нигер се случиха, наложи санкции и постави ултиматум за връщане на власт на сваления президент Мохамед Базум, като заплаши, че в противен случай ще се намеси със сила. Но крайният срок на този ултиматум изтече в неделя и не последваха действия от ECOWAS. Общността, съставена от 15 държави, ще проведе извънредна среща утре.
"Събота и неделя бе проведена официална среща на министри на отбраната на държавите членки на ECOWAS, на която са разглеждани различни сценарии. Няма, разбира се, публикувани материали от конкретните военни обсъждания, но е интересно, че в момента три от членките на тази общност, освен Нигер, са суспендирани. И това са държавите, които заявиха, че ще разглеждат всяка военна намеса в Нигер като посегателство към тяхната национална сигурност и обявяване на война срещу тях. Това са Мали, Буркина Фасо и Гамбия. Така че и вътре в самата общност съществува разминаване на мненията по отношение на това какво и как трябва да се направи".
Най-интересна, значима и важна е позицията на Нигерия, подчерта гостът. "Тя представлява половината от тази общност. Властите там се изказват негативно за преврата, заклеймяват го, настроени са на думи позитивно към евентуална военна намеса, а от друга страна (от гледна точка на разположението на армията на Нигерия) всъщност не се предприемат абсолютно никакви мерки".
Военните сили на ECOWAS имат сериозен опит в участие и дори самостоятелно предотвратяване и намеса във военни преврати, каза още Маринов. Това започва още от създаването на тези военни сили, като в годината на създаването си те се намесват във войната в Либерия.
"През този век са участвали в шест мироопазващи военни интервенции, последвали преврати. [...] Силите за военна реакция и мироопазващи действия на ECOWAS вече възлизат на 15 000 - 20 000 човека.", обясни специалистът. "Обикновено този военен ресурс се включва, заедно с мироопазващи сили на ООН. Или, както беше случая в Мали през 2013, със сериозна военна подкрепа на някоя от западните държави".
"До сега винаги, когато са се намесвали, те са го правили в рамките на специални операции - бързо и много добре насочени удари. Но, разбира се, съществува и опцията просто да се продължи с икономическите санкции".
Случващото се в момента е много тежко за съседите на Нигер. За това и Нигерия не взима крайно отношение и не са заявили твърда подкрепа за военна интервенция.
Само за Нигерия, до момента (според излезли вчера икономически анализи) войната е донесла загуби от над 3 млрд. долара, тъй като са затворени граници и е спрян транссахарският търговски коридор, който е изключително използван от Нигерия, както за регионална търговия, така и за износ към Европа.
На въпроса дали има достатъчно енергия за контрапреврат в Нигер и дали такъв е вероятен гостът каза, че това обикновено е един от най-често използваните начини за решаване на такъв тип кризи в Африка.
"Бих казал - да, тъй като президентът Мохамед Базум беше избран с малко над 50% от гласовете преди две години. Очевидно в страната има достатъчно хора, които все още вярват в него. Въпросът е какви ще са следващите ходове на хунтата и дали тя ще започне изпълнение на обещанията си".
Ако това стане, допълни Маринов, ще видим същото, което видяхме в Мали и в Буркина Фасо - все по-голяма подкрепа за настоящото военно управление, защото то решава дългогодишни проблеми на държавното управление.
Относно вероятността и последствията от това военните в Нигер да въвлекат активно в конфликта руската военна групировка "Вагнер" гостът каза, че не смята, че Вагнер биха участвали в противопоставяне на официална война. "Навсякъде в региона те по-скоро спомагат за запазване на вътрешната сигурност и решаване на проблемите (макар и по доста брутален начин) с радикални групи като Ал-Кайда, Ислямска държава или войнствени сахарски племена".
"Не ми се струва вероятно те да вземат позиция и да се намесят при активни международни действия. Макар че всичко е възможно".
Гостът все пак подчерта, че въпреки че все още няма потвърдена информация, че Нигер е поискала помощ от "Вагнер", то има информация за пренасочване на още 2000 човека от "Вагнер" в Африка. Все още не е ясно точно къде, така че "това е нещо, което предстои да видим".
"На мен ми се струва вероятно, поради успешната намеса на "Вагнер", най-вече срещу Ислямска държава, да видим техни части в Нигер, като част от политиката на хунтата за справяне с проблеми със сигурността".
Ислямистките и терористични групировки в региона могат да използват нарасналото напрежение в своя полза, съгласи се събеседникът и отбеляза, че избухването на една пълномащабна война ще доведе до огромни проблеми със сигурността в това отношение.
"Рискът е в избуяването на радикалните групировки, най-вече Ислямска държава, както и огромни, нови емиграционни вълни, които да се насочат основно към Западна Европа. За това и всички се надяваме да не се стига до пълномащабен конфликт".
От друга страна, подчерта Маринов, виждаме, че другите военни хунти в региона се справят по доста добър (макар и доста брутален начин) със звената на Ислямска държава и Ал-Кайда на своя територия. "Макар и това да засяга и изключително много невинни хора, но военното управление, може би, ако не се стигне до по-голям военен конфликт, може да доведе и до подобряване на ситуацията с радикалните групировки".
Защо е изключително важен сценарият, който ще бъде избран, ако се стигне до военна намеса от вън? Какъв е етническия състав на по-голямата част от страните в региона и защо това е от ключово значение при избора на стратегия за намеса? Какво се случва със сваления президент Базум в момента? В опасност ли е и дали в бъдеще има вероятност да бъде използван от хунтата като "силна карта в отношения със Запада" за "дипломатически контакт с държавите от регионалната общност или със западните големи играчи"?
Вижте целия коментар във видеото.
Всички гости на предаването "В развитие" може да гледате тук.