Европейската мрежа от мозъчни тръстове за Китай анализира националните подходи и тяхното развитие относно азиатската страна. Наскоро мрежата публикува своя обширен доклад по темата като за първи път официално България е част от него. Целта при създаването на доклада беше да се направи преглед на националните подходи, стратегии и политики на отделните страни членки на ЕС както и да се провери дали има общ знаменател, при който може да се развива една обща европейска политика за Китай. Това коментира Мариана Трифонова, програмен директор и старши анализатор в Института за икономическа политика (ИИП), в рубриката „Азия в развитие“ с водещ Вероника Денизова.

Това, което се очерта в доклада е че има тенденция за завишено внимание и желание от страна на държавите за предпазливост в отношенията си с Китай. Съществува голямо разнообразие в подходите на страните. Друга цел на създаването на доклада е да се види до колко в самите страните има експертиза и капацитет за изграждане на отношения с Китай на равностойна основа и какви механизми имат съответните страни за интервенция или ограничаване на риска, който произхожда от неравенство в отношенията.

Шест страни имат ясна стратегия за това какви са техните отношения с Китай– Швеция, Норвегия, Финландия, Нидерландия, Германия и извън ЕС – Швейцария. Тези държави имат официална стратегия, но има сериозен брой държави, които имат неофициални стратегии или такива, които не са публично достъпни.

„В страни като България, изготвянето на стратегия за отношенията с Китай, не е на дневен ред. Това до голяма степен е продиктувано от местната политическа власт.“

Едва сега започват разговори затова България да има своята първа външна политическа стратегия. Някои страни избират да запазят позиция на стратегическа несигурност и да бъдат по-гъвкави в решенията си, докато България традиционно избира подход, при който не действа самостоятелно.

Прогнозите за възстановяването на китайската икономика бяха прекалено оптимистични. В Китай доверието на потребителя е много ниско в условие на криза и несигурност и хората предпочитат да съхранят своите спестявания. Особено важно е че беше постигнато рекордно ниво на младежка безработица – 21,3%. Това означава, че младите хора в Китай задържат започването на работа. Погледнато от друга страна това спира пазара на недвижимите имоти, защото се предполага, че младите хора са тези, които трябва да купуват първо жилище в урбанистичните центрове.

В понеделник бяха обявени 20 основни мерки от Националната комисия за развитие и реформи, които имат за цел да стимулират икономиката. Въпросът е че тези мерки не са оценени силно от анализаторите, защото не са директни данъчни стимули. Мерките са насочени към сектора на недвижимите имоти и автомобилния сектор.

„Все още няма големи стимули на ниво данъчни преференции на отделните суб национални правителства.“

Вече са в сила и ограниченията за износ на двата минерала – галий и германий. Тези два редкоземни минерала са важни от една страна за производството на чипове, от друга страна са важни за фотоволтаиците, както и за електромобилите. Добрата новина е, че това не са едни от най-важните минерали за тези индустрии и в дългосрочен план могат да бъдат заместени. В Гърция например има голям производител на алуминий, при който като отпадъчен продукт се добива галий.

Смекчаване на тона от страна на Пекин към останалите страни, би било частично действие, за да донесе „глътка въздух“ на китайската икономика. Винаги съществува възможността тонът да се втвърди с идеята да се мобилизира национална подкрепа срещу външен противник.

„Смекчаване на тона, би било много краткотрайно, би било с цел вземане на почивка, но тенденцията е ясна и конфронтацията предстои. „

Целия коментар може да видите във видеото.

Всички гости на предаването "В развитие" може да гледате тук.