Ревизираната прогноза на БНБ, че през 2023 г. икономическият растеж на България ще се забави до 1% (спрямо 3,4% през 2022 г.) е основно заради фактори като понижение на правителственото потребление в реално изражение, забавянето на растежа на частното потребление и запазването на отрицателен принос на нетния износ. Прогнозата средногодишната инфлация да възлезе на 8,7% се вписва в диапазона на прогнозите на международните институции. Прогнозираният ръст на БВП е под 1.4%-1.5%, очакван от Световната банка и МВФ, и макар типично консервативен за БНБ е почти два пъти по-малък от заложения 1.8% ръст в бюджета, което поставя под въпрос неговото изпълнение. Това каза в коментар за последната прогноза на БНБ за икономиката на България Щерьо Ножаров, икономически съветник в БСК и преподавател в УНСС, в ефира на предаването "В развитие" с водеща Веселина Спасова.

"При такава висока очаквана инфлация, допусканията са само един процент растеж. Когато една икономика реализира при много висока инфлация само 1% растеж, това на практика е рецесия", каза Ножаров и даде за пример Румъния, където при подобна инфлация се очаква ръст на БВП за 2023 г. от 3.2%. "Очевидно има нещо дълбоко сгрешено в българската икономическа политика."

Най-сериозните рискове по отношение на инфлацията остават геополитическите рискове и войната в Украйна. Разчитането на енергийни и критични суровини извън територията на САЩ, ЕС и техните съюзници и засилващата се регионализация ще продължи да оказва влияние върху държави като България, които са зависими от тези суровини и междинни стоки, каза Ножаров. Не се очаква да има силно влошаване на икономиките на основните партньори на България в ЕС, освен Германия.

БНБ прогнозира 0% ръст на производителността на труда през 2023 г., но 12% ръст на заплатите. Този проинфлационен фактор се движи от свиването на активната работна сила и очакванията в публичния сектор, каза Ножаров.

"Имаме застаряващо население, свиване на активната работна сила, недобро управление на пенсионните фондове и социално-осигурителната система и недостатъчно модернизирана икономика, повече трудоемка. В тази ситуация, за да запазят компетентната работна сила, работодателите увеличават заплатите постоянно много над производителността на труда. Така ще се движи и в бъдеще пазара на труда. Това което оказва деформации върху този тип система е, че българското образование е с ниско качество."

Според СБ и МВФ, ако България иска да запази възможността си да достигне средното ниво за ЕС в следващите 15 години, държавата трябва силно и скоростно да увеличи качеството на образованието, с което да увеличи производителността на труда, каза Ножаров.

Частните брутни вътрешни инвестиции в България през 2023 г. ще спаднат, макар общите инвестиции да се увеличават на база усвояването на средства от фондовете на ЕС и ПВУ, се казва в прогнозата на БНБ. Инвестициите в страната са само около 20% от БВП, а за да наваксва България изоставането си от средното ниво на ЕС, те трябва да бъдат поне 35% от БВП, каза Ножаров.

"Доходите са функция на инвестициите, а не обратното. Ако не правим инвестиции, няма да има и доходи. Ако увеличаваме само доходите за сметка на инвестициите, ще бъдем все по-бедни."

Целия разговор може да гледате във видеото.

Всички гости на предаването "В развитие" може да намерите тук.