Институтът по екологично строителство ще се помещава в сградата на старо училище в град Радомир. При избора на локация е имало няколко варианта, но анализирайки всички точки тази локация е най-добрата поради две причини – на първо място се намира близо до София. На второ място - климатът на село Долни Раковец е подходящ за един Институт по екологично строителство. Това коментира Добромир Машев, Институт по екологично строителство, в предаването „В развитие“ с водещ Веселина Спасова.
Към днешна дата се правят първите стъпки за развитието на Института по екологично строителство. Той вече има своя дом, който претърпява пожар преди повече от година. В момента сградата се реставрира изцяло с естествени материали. Първите две фази от реставрацията са преминали успешно – почистване и архитектурно заснемане. В момента тече третата фаза, в която започва новото изграждане на института.
„В София няма да можем да разгърнем мащаба, да откъснем хората от бетонната среда и да ги вкараме в екологичната среда, за видят и да усетят свободата на една еко къща.“
Каузата е подкрепена и от местните жители, като има доброволци от селото и местни инициативи в град Радомир.
„Когато има чиста кауза, към която хората могат да се оприличат, те застават зад нея и съответно нашата отговорност се повишава, защото трябва да оправдаем очакванията.“
Ролята на доброволчеството тепърва ще се засилва в България. В Западна Европа то е доста популярно особено сред младите хора. Доброволец в каузата на ИЕС може да стане всеки който е допринесъл за ценностите и целите на института.
Чрез програма Erasmus се привличат повече хора за доброволческа дейност, които да сформират работни екипи от архитекти и инженери, за да създадат един работещ екологичен модел за работа с естествени строителни материали.
Германия има изградени структурни традиции, които набират голяма сила и дават облика на европейският начин за екологично строителство. В България структури няма, но има наследство в лицето на старите къщи.
Концепцията на екологичното строителство е изградена на принципа на симбиоза между западните примери и българското минало. „Нека си позволим комфорта от днес, но с екологичността от вчера“, казва Машев.
„Бетонната джунгла“, която сме изградили се нагрява с три, четири градуса повече отколкото селската среда. Това води до по-голямо потребление на електрическа енергия, което допринася допълнително за повишаване на температурите.
Екологичното строителство обхваща повече от естествените строителни материали. Трябва да се вземат предвид всички аспекти на строителството – избор на място, проектиране, правилно разпределение на стаите, даденостите на региона, ограничаване на вредните емисии и други. След това започва начина на строителство и чак тогава се намесват естествените материали. Съществува цялостен затворен цикъл, който приключва чак тогава, когато след години можем да кажем – „Ето тази къща издържа 100 години“., обясни Машев.
Целият разговор можете да видите във видеото.
Всички гости на предаването „В развитие“ можете да видите тук.