Ниските лихви на кредитите за домакинствата означават повече кредити за съответните домакинствата и следователно повече стимули за потреблението и за икономическия растеж на страната. Задържането на ниските лихви ще има своята цена, защото България няма да може да избегне процес на нормализиране на лихвите по кредитите що се отнася до домакинствата. Това коментира Кристофор Павлов, главен икономист на УниКредит, в предаването „В развитие“ с водещ Веселина Спасова.

Перспективите пред икономиката на страната се подобряват, а прогнозата за брутния вътрешен продукт за тази година се ревизира до 1,7%. За следващата година в процентно отношение се посочват 3%, според данните от редовния тримесечен доклад на УниКредит.

Инфлацията е малко по-ниска от очакваното в прогнозата, като очакваната инфлация беше 10,9% към края на май, а вместо това се отчита стойност от 10,1%. В основата на тази малко по-ниска инфлация стоят по-ниските цени на енергията. В предишната прогноза имахме вградени цени за енергията, които през последните три месеца се оказа, че изглеждат по-високи от реалността. Освен това скоростта, с която по-високите лихви в Европа се пренасят към българската икономика, се оказва по-ниска, посочи Павлов.

„Това поставя България в наистина уникална позиция, такова нещо няма в останалата част от Европа."

По отношение на цената за кредита на компаниите може да се каже, че през последните три месеца бяхме свидетели на значително наваксване на забавянето и към момента лихвите в страната по корпоративните кредити се доближават до нивата, които се наблюдават в останалата част от Европа. При ипотечните кредити цената остава без промяна за близо едногодишен период.

„Ако лихвите за домакинствата останат прекалено ниски и прекалено дълги, това ще доведе до твърде много кредит в икономиката, което или ще създаде балони по отношение на цените на определени активи или пък може да доведе до устойчиво нарастване на потреблението, което се финансира с нарастване на задължеността.“

Създаването на правителство у нас ще подобри качеството на провежданата стопанска политика и ще даде стимул на публичния сектор да работи по-бързо, защото в една среда, в която повече от двадесет важни институции на публичния сектор стоят без сменено ръководство ще има последствия за икономиката.

Дефицит от 3% е постижим, тъй като България е била много пъти в тази ситуация по отношение на публичните финанси и винаги се е справяла в ситуации свързани с бюджетното салдо. В повечето случаи това се прави за сметка на инвестициите на публичния сектор и е възможно да станем свидетели на нещо подобно и в момента.

Целия разговор можете да видите във видеото.

Всички гости на предаването „В развитие“ можете да видите тук.