Според индекса на съответствието между професионалното образование и профила на икономика, хората с професионална квалификация на пазара на труда са около 1 млн. души като голяма част от работната сила е професионална квалификация, а почти половината от учениците и 40% от завършващите ежегодно са с професионална квалификация. Това коментира Зорница Славова, Институт за пазарна икономика, в предаването „В развитие“ с водещ Веселина Спасова.
Ролята на професионалната квалификация за икономиката е да служи като пряка връзка между образованието и пазара на труда.
„Говорим за бъдещи младежи, които ще се влеят на пазара на труда, каква точно е тяхната квалификация и за какво и за какво всъщност учат. Ние знаем каква е целта – да приложат придобитото си образование и индекса измерва доколко това би могло да се случи. За съжаление резултатите не са добри, защото има голямо несъответствие между това което се учи и това което се работи.“
Секторите с най-голямо несъответствие между ученето и работния процес са няколко. Наблюдава се „раздут“ прием на специалности свързани със селскостопански дисциплини, което може да се оприличи на наследство от старите селскостопански гимназии, които продължават да обучават ученици въпреки че този сектор има нисък дял в заетостта. Други подобни дисциплини са ресторантьорството и хотелиерството – там обучението не изисква сложна материална база. Най-много заети с професионална квалификация има в преработващата промишленост.
„Колкото и пари да се дават за материална база тя не може да отговори на технологичното развитие, което се случва и на машините, които има в частния сектор, а липсата на дуално обучение също се оказва проблем.“
София е на първо място по взаимовръзка между професионалната квалификация и заетостта, но висок резултат имат и областите в Добруджа, където има стабилен дял на прием в селскостопански специалности. Ловеч е на последно място в подредбата по регионални области у нас. Там има голям дял на заетите с професионална квалификация в преработващата промишленост, но няма много индустриални специалности.
Данните показват, че в Северозападна България също има проблем с по-широкото разпространение на селскостопански специалности, защото земеделието там не е толкова развито. В същия момент в преработващата промишленост има недостиг на кадри, които да се обучават, за да стъпят на пазара на труда.
„Тази година в Смолян и Велико Търново се залага много на специалностите свързани с информационните и комуникационните технологии, въпреки че там този сектор не е развит и не осигурява голяма заетост.“
Проблемите с несъответствието с образованието пречат в България да разгърне потенциала, защото когато има дадена специалност, която се учи в професионална гимназия, трябва да има и съответен бизнес в района, който да работи заедно с училището, за да се осигури дуално обучение.
Целият разговор можете да видите във видеото.
Всички гости на предаването „В развитие“ можете да гледате тук.