Присъединяването на България към еврозоната може да има много малък еднократен инфлационен ефект от около 0.3%, с възможност за малко повече в сектора на услугите и ресторантьорството. Няма да има осезаемо повишение на реалната инфлация, но ще има увеличено възприятие за инфлацията сред обществото. За да се пребори с този ефект, правителството трябва да използва опита на други държави от Източна Европа, които вече въведоха единната европейска валута, и да проведе разяснителни кампании. Това коментира Пламен Ненов, икономист в Норвежката централна банка, доцент в BI Norwegian Business School в Осло, Норвегия, и главен секретар на Съвета за икономически анализи, в ефира на предаването "В развитие" с водеща Веселина Спасова.
"В опита на прибалтийските държави и държавите от Източна Европа, които се присъединиха към еврото от 2007 г. насам, когато погледнем средната инфлация в месеците преди и след приемането на еврото се наблюдава доста равномерна инфлация... Не изглежда, че България ще е много по-различна от тези държави."
България изостава по отношение на нивото на инфлация като формален критерий за членство в еврозоната и нивото на дефицита, за което вече се взимат мерки. Страната покрива другите два официални критерия - лихвените нива да не са много по-високи от трите най-добре представящи се страни и стабилност на валутата.
"Присъединяването към еврото е кулминация на многогодишен процес на сближаване на икономиката на България към икономиките на ЕС. Самото събитие няма да има особено големи икономически ефекти, защото много от тези ефекти са вече реализирани в предишните стъпки на сближаване", каза Ненов, като добави, че това е и заключението на подготвяния доклад по темата от Съвета за икономически анализи.
При лихвите по кредитите има сравнително ограничен ефект, а спредът между лихвите по държавните облигации на новите членове и тези на Германия се стабилизира на около 1% след влизането в еврозоната.
"В България в периода 2018 - 2022 г. този среден спред е само 0.6% - този спред няма накъде да спада повече и не се очаква от тази гледна точка някакъв голям ефект върху лихвените нива и лихвите по кредитирането. Това значително намалява риска от кредитни балони."
С влизането в еврозоната държавните облигации на България ще се възприемат като обезпечени от Европейската централна банка, което индиректно ще направи по-ликвиден пазара на ДЦК в страната, каза Ненов.
"Когато банки имат нужда от рефинансиране, ще могат да ползват български ДЦК като обезпечение за кредитни облекчения от ЕЦБ; ще има допълнителна функция на тези ДЦК, която сега я няма."
Това ще привлича повече участници на пазара и ще предотвратява ликвидни шокове и проблеми при реализирането на български ДЦК. По този начин ще се подпомогне и правителството при управлението на ликвидните му наличности и няма да се налагат задържания на плащания от бюджета, както по време на финансовата криза от 2009 г., добави Ненов.
Заради затягането на паричната политика на ЕЦБ и шока от енергийните цени изпадането на еврозоната в техническа рецесия не е толкова изненадващо, и едва ли може да се очаква връщането на стагфлацията от 70-те години на миналия век, каза Ненов. Забавянето в еврозоната ще се отрази и в България с трансмисията на политиките на ЕЦБ и забавения растеж на основните търговски партньори на страната.
"Въпросът е колко голямо ще е това забавяне - консенсусна прогноза е, че ръстът на БВП ще се забави от 4% до 1-1.5%, което може да доведе и до охлаждане на пазара на труда."
Как еврозоната ще се отрази върху капиталовите потоци на България може да гледате във видеото.
Всички гости на предаването "В развитие" може да намерите тук.