Населението на Мали в момента е около 21 милиона души, от които само 8 млн. имат право на глас. Това се дължи от една страна на факта, че Мали е сред най-бързо растящите държави по отношение на населението и възрастовата структура е с много голяма зависимост към хора, които са под 16 годишна възраст. От друга страна една голяма част от избирателите в северните райони на държавата никога не са били регистрирани като гласоподаватели. Това коментира доц. Едуард Маринов , преподавател в Нов български университет в предаването "В развитие" с водещ Вероника Денизова. 

Настоящата конституция на Мали е една от най-дълголетните на африканския континент. Тя е приета през 1992 г. с идеята да помогне за преминаването на държавата в нов етап на социално, политическо и икономическо развитие. За промяната в конституцията има сериозен външен натиск от страна на международните институции и най-вече от ООН. Идеята на промяната е да се управляват по някакъв начин тежките процеси на конфликти, които се наблюдават в държавата през последните 15 години.

Съществуват две положителни неща, които са наложени от исканията и предходните санкции на действащите регионални общности на територията на Западна Африка - въвеждането на сметна палата, за да могат да бъдат отчитани публичните разходи и въвеждането на втора камара в парламента, която да бъде директно избирана от гражданите на Мали, посочи Маринов.

„За съжаление обаче в проекта за нова конституция, който е изготвен от настоящия президент и военната власт, се предвиждат от моя гледна точка трудно приемливи неща от типа на засилване на едноличната власт на президента с възможност той да назначава и уволнява всеки един пост в държавата включително председателя на горната камара на парламента.“

Очакваната избирателна активност по първоначални данни е малко под 50%. Въпреки някои негативни предложения в проекта за конституция, това е стъпка към демократизация на обществото чрез прилагане на принципите на директната демокрация.

Споразумението между Кения и ЕС за икономическо партньорство се договаря още от 2012 г. с държавите от източноафриканската общност. Проблемът, който съществуваше тогава е че то беше ратифицирано единствено от Кения. Това което страна и ЕС направиха сега е да приложат договореното партньорство само по отношение на Кения.

Кения е третата по-големина икономика в Субсахарска Африка след Южна Африка и Нигерия, но за разлика от тях, растежът в страната продължава да бъде висок. Това е икономика, която не е зависима от минерални ресурси и страна, която успява да диверсифицира износа си .

Целият разговор вижте във видеото.

Всички гости на предаването „В развитие“ можете да намерите тук.

Още по темата

Епидемията от холера чука на вратата на Южноафриканската столица