Световният бум на южнокорейската култура чрез филми и музика не е само резултат на работата на първото поставторитарно поколение, но е и целенасочена държавна политика. Икономическият елемент е да се насърчават креативните индустрии като форма на диверсификация на икономика, фокусирана върху технологиите и производството. Такава политика се наблюдава и в Япония, а Южна Корея въведе първото си законодателство за насърчаване на сферата през 1999 г., като в него са записани конкретни финансови ангажименти на институциите за подкрепа в най-различни насоки - от инфраструктура до защита на интелектуална собственост. Това коментира Владимир Шопов, политолог и анализатор, в ефира на предаването "В развитие" с водеща Вероника Денизова.
Това развитие става възможно и чрез появата на социалните мрежи и видео платформите и опита на всички държави в региона да създадат и укрепят меката си власт.
"Меката власт е нещо, от което държавите са обсебени през последните десетилетия - как да се промотират и представят пред света."
Популярни групи като BTS са много малка част от южнокорейския К-поп, който обхваща и много по-традиционни музикални мотиви. По-малко познат, но набиращ в момeнта популярност сегмент, са дигиталните комикси (webtoons), които пробиват доминацията на японската манга и аниме, каза Шопов.
"Едва сега корейците се опитват да популяризират тази част от собствената си култура."
Тези форми са популярни и в България, особено музикални К-поп. Има фестивали и групи, а промотирането на К-поп е част от дипломатическата стратегия на Южна Корея, каза Шопов.
"Корейските културни центрове и посолства изключително настоятелно популяризират тази музика; организират и финансират свързани събития... На най-високо ниво корейските президенти понякога говорят за К-поп културата и нейното място в образа на страната. К-поп културата вече е важен елемент от корейската икономика и имиджа и представяне на корейската държава през света - това ще бъде доразвивано."
Регионът на 14-те островни държави в Индотихоокеаския регион също привлича вниманието на света в момента, като големите сили като Китай и САЩ се борят за стратегическо влияние, а сега се намесва и Индия, която активизира форума за между Ню Делхи и островите в Пасифика.
Активността на Индия в момента е в немалка степен реакция на действията на Китай, който помага за развитието на инфраструктурни проекти, от които се нуждаят островните държави, още от 2006 г. насам, каза Шопов.
Значимостта на региона като терен за противопоставянето на Китай и САЩ се увеличава, като са намесени и Япония, Австралия и Южна Корея, като всяка се опитва да засили влиянието си. Островните държави са много различни и всяка има големи нужди за своето развитие, но това са и първите държави, в които най-ясно се виждат негативните последици от глобалното затопляне, каза Шопов.
"Климатичните промени на тези острови не са абстрактни дискусии, а се усещат като непосредствени заплахи за съществуването им. Политическите съображения минават малко на заден план, тъй като те са принудени да търсят и получават подкрепа от всички възможни страни. Не е реалистично да очакваме там да се появят отчетливи блокове; става въпрос за трескаво ежедневно търсене на решения, с които да се гарантира тяхното оцеляване."
Повече по темите може да гледате във видеото.
Всички гости на предаването "В развитие" може да намерите тук.