В България трябва да започнем да говорим за икономическа политика, а не за увеличаване на заплати и пенсии. Трябва ни политика, която да лансира иновациите, високотехнологичните работни места, производствата с висока добавена стойност, защото със сегашната структура на икономиката разговорите за високи заплати и пенсии ще останат в сферата на популизма. Това каза доц. д-р Щерьо Ножаров, икономически съветник в Българската стопанска камара, научен секретар на Катедра “Икономикс”, УНСС , в предаването "В развитие" на Bloomberg TV Bulgaria с водеща Веселина Спасова.
Намаляването на населението и свиването на работната сила е свързано не само с раждаемостта, а и с миграцията, поради липса на перспектива за реализация на млади, включително високообразовани кадри. Всичко това води до свиване на активната работна сила и работодателите са принудени да дават заплати, които са значително по-високи от производителността. Но все повече навлизат нови дигитални технологии и с балансирането на инфлацията ще се стигне до това, че доходите занапред ще нарастват в по-малка степен, обясни гостът. Той прогнозира, че през следващата година ръстът на заплатите ще бъде 10-12 %. Темпът е свързан и с процеса на конвергенция, добави Ножаров.
Българската икономика ще нарасне с едва 1,5% тази година на фона на забавяне на потреблението и износа. На това залага новата макроикономическа прогноза на Европейската комисия, в която ръстът на БВП е ревизиран леко нагоре с 0,1 пункта. Въпреки тази минимална корекция 2023 година се очертава да бъде една от най-слабите години за българската икономика през последното десетилетие.
"Тази макроикономическа прогноза на ЕК поставя някои репери пред бюджета на България през 2023 година, който тепърва ще бъде обсъждан в парламента. Той е изчислен при малко по-висок икономически растеж, като допускането там е при 1,8% и въпреки всички възгласи, че очакванията там били песимистични, напротив, както се вижда ЕК е дори по-консервативна. Това означава, че дефицитът който би се оформил е дори малко по-голям - над 6,4%".
Друго, което прави впечатление, е, че по-нисък икономически растеж, се прогнозира, както за тази, така и за следващата година - около 2,4%, което е много далеч от конвергентните нива, подчерта гостът. "Това е сигнал във връзка с догонващото развитие на България".
ЕК допуска и доста и доста по-голям от 3% бюджетен дефицит, каза още събеседникът. "Много партии твърдят, че може да бъде свален дефицита до 3%, но под 4,8-4,2%, без рязък натиск върху бизнеса или домакинствата, трудно може да се слезе, защото това би означавало данъчни промени, а това, непосредствено преди присъединяването на България към еврозоната, не е добър вариант - да се правят данъчни промени до момента на присъединяване към еврозоната".
"Комисията е преценила, че ние ще имаме завишен бюджетен дефицит дори и през следващата година. Това е, защото нашата икономика не се намира в криза, имаме пълна заетост. Това означава, че този бюджетен дефицит е структурен. В този анализ се вижда и нарастване на дълга. 2024 година до около 28-29% допуска комисията. Това означава, че бюджетът, който ще се структурира в момента, прогнозата на комисията е, че ще почива и върху ползване на дълг и вероятно оскъпяване на обслужването на текущия, вече натрупан дълг".
Ако през 2020 година виновник за влошените резултати беше пандемията към днешна дата факторите, които обуславят сегашното представяне са намаляващото население, липсата на енергийна диверсификация и модернизиране на енергетиката, ниска добавена стойност на икономиката ни и четвърто - остарялата бюджетна политика, посочи доц. д-р Щерьо Ножаров.
Вижте целия коментар във видеото.
Всички гости на предаването "В развитие" може да гледате тук.