Повишеното изискване за задължителните минимални резерви (ЗМР) на банките от БНБ на 12% бе логично и демонстрира загрижеността за повишената кредитна активност на търговските банки. Банката вече повиши антицикличните буфери на 2% и сега очакванията са на практика да се изтеглят между 6 и 7 млрд. лева от системата, но това няма да бъде краят на действията на БНБ, тъй като инфлацията в страната все още не спада. Това коментира Илия Караниколов, председател на УС и изпълнителен директор на ББР, в ефира на предаването "В развитие" с водеща Веселина Спасова.
"Една от възможностите, която биха имали централните банкери, е да продължат с агресивната си политика за ограничаване на ликвидността на пазара, която към настоящия момент се оценява на около 20 млрд. лв. Целта е да се ограничи кредитирането."
През последните години има около 15% ръст на кредитирането, което притеснява БНБ; ръстът се дължи на добрия икономически цикъл и голяма ликвидност, която позволява на банките да се съревноват на кредитния пазар, каза Караниколов. Централните банкери се опасяват от ситуация при влошаване на пазара, която се забелязва от намалените прогнози за ръст на БВП и притесненията за рецесия в европейските пазари, които са основни потребители на износа на България.
Банковият сектор в България реагира адекватно на повишаването на лихвените проценти и се старае прехвърлянето на тежестта върху клиентите да става плавно до средата на 2024 г.
"С ходовете си БНБ на практика показва, че очакванията са този трансфер да стане малко по-бързо и банките да сложат фокус върху управлението на рисковете и капитала. На бъдещите сигнали на централната банка, свързани с изтеглянето на допълнителна ликвидност, следва да се обръща внимание, тъй като могат да предупредят пазара с различни изказвания. Възможно е да последват и други ходове, ако това прехвърляне не стане."
Европейският банков сектор не бе заразен от банковите трусове в САЩ, не се усещат и ефекти от това в България, каза Караниколов.
В Европа предстои голяма трансформация на сектора с преминаването към регламента Базел 4, с което се слага акцент върху оценката на риска и отражението му върху капиталовите показатели на банките. Друга цел е създаване на устойчивост на цифровите системи и сигурността на информацията, като се дава възможност трети страни, които предоставят услуги на банките, да подлежат на европейски регулаторен контрол.
Тъй като инфлацията в еврозоната все още не се забавя до комфортни нива, може да се очакват още две или три повишения на основния лихвен процент от Европейската централна банка с около 0.25%. Ако започнат да се появяват негативни ефекти върху икономиките в ЕС, има очаквания банката да започне да сваля лихвите през 2024 г.
"Централните банкери са малко изнервени, тъй като пренасянето на тази тежест към крайните потребители не се извършва с нужната скорост. Това е разбираемо от гледна точка на банкерите, тъй като с пренасянето на толкова голяма скорост - от отрицателни миналата година до на над 3% - това е тежест, която банкерите оценяват като възможност портфейлите, които те са формирали, да се влошат и да окажат влияние върху капиталовата им адекватност. Банките забавиха прехвърлянето на тази тежест към крайните си клиенти."
Подготовката за влизането на България в еврозоната не е спирала в банките и те продължават активно да работят с БНБ по този въпрос, каза Караниколов.
"С влизането в еврозоната крайните клиенти на банките няма да усетят абсолютно нищо, просто ще прехвърлим валутата от лева в евро... Ние ще бъдем готови преди края на тази година."
Какви са приоритетите на ЕЦБ и какви са банковите модели в България може да гледате във видеото.
Всички гости на предаването "Бизнес старт" може да намерите тук.