Държавите от Групата на седемте се стремят да изпратят сигнал на Китай този месец, като обявят съвместни усилия за противодействие на „икономическата принуда“. Въпреки че държавите членки искат да координират по-добре своите отговори на икономическите практики на Китай, подписването на мерки се оказва по-сложно. Това коментира Михаела Кирилова от Bloomberg TV Bulgaria, в предаването „В развитие” с водеща Вероника Денизова.
САЩ се застъпиха за решението на за държавите от Г-7 да заемат по-твърди позиции спрямо Пекин. Дебатът отразява дилемата, пред която са изправени САЩ, Европа и съседите на Китай като Япония, как да се справят с нарастващото икономическо влияние на Китай, когато техните вериги за доставки остават толкова взаимосвързани с втората по големина икономика в света.
Президентът Байдън планира да ограничи инвестициите в китайската икономика от американския бизнес и се надява на одобрение от други страни от Г-7, въпреки че не се очаква те да обявят подобни ограничения по същото време.
Италианският премиер Мелони, увери председателя на Камарата на представителите на САЩ по време на среща в Рим миналата седмица, че макар да не е взето окончателно решение, нейното правителство предпочита излизане от ролята си в мащабната китайска инициатива „Един пояс, един път“, коментира Кирилова.
Израелските самолети започнаха серия от атаки срещу цели в ивицата Газа в сряда, а палестински екстремисти там удариха южен и централен Израел с ракетен огън, докато двете страни се доближаваха до нов кръг от големи битки.
Във вторник сутринта Израел извърши изненадващо нападение, при което бяха убити трима висши командири, двама бойци и 10 цивилни. Ракетните обстрели започнаха вчера, след като Израел нанесе въздушен удар, който според него е бил насочен срещу екстремисти, пътуващи към площадка за изстрелване на ракети. Последваха още въздушни удари, насочени срещу други позиции на групировката „Ислямски джихад“.
Подготовката на Европа за по-сухо бъдеще се бори да бъде в крак с бързо променящия се климат. Континентът се е затоплил почти два пъти по-бързо от останалия свят през последните три десетилетия, според Световната метеорологична организация.
Рекордно ниските нива на реките са причинили загуби за милиарди от затрудненото преминаване на товари. Това също така навреди на производството на електроенергия от водноелектрически централи и ядрени централи и допринесе за най-тежката криза на разходите за живот, пред която Европа е изправена от поколения. Провалът на реколтата, предизвикан от сушата, може да доведе до още по-високи цени на храните, допълни Кирилова.
Ситуацията все още не е толкова тежка в други части на ЕС, където официалната прогноза е зърнената реколта като цяло да се възстанови с около 7% спрямо миналия сезон.
Microsoft реши да замрази заплащането на всички работници на пълен работен ден тази година, за да помогне да се справи с макроикономическите колебания. Главният изпълнителен директор Сатя Надела обясни, във вътрешна бележка, хода като необходим за генериране на „достатъчна доходност“, за да се инвестира в основната платформа за преминаване към изкуствен интелект. Microsoft вече беше повишила компенсациите през 2022 г.. Компанията обаче ще обмисли повишаване на ставките за почасовите работници, като същевременно поддържа програма за бонуси и акции, без да я свръхфинансира. Технологичните фирми намалиха разходите си в световен мащаб, за да отговорят на слабото потребителско търсене и да укрепят финансите си преди потенциална рецесия.
Още от водещите новини вижте във видеото.