Икономиката на Монголия може да получи тласък от старта на един проект, включващ производство и продажба на българско кисело мляко. Оказва се, че страната е голям потребител на тази стока. Партньорството между България и Монголия представлява пет годишен договор за лиценз между българска и монголска компания. Това коментира Терънс Едуард от Bloomberg Mонголия, в предаването "В развитие" с водеща Веселина Спасова.
Монголската "APU Company" е основата още през 1920 г. и осигурява почти една трета от млечните продукти в страната. Тя ще може да развива и разпространява българския продукт. От българска страна договорът се сключва с българския производител "LB Вulgaricum" и осигурява възможност "да се развива технологията, да разработва продукта и да го разпространява на територията на страната", обясни гостът.
Ако се върнем десетилетия назад, през 90-те години, България е била партньор номер три на Монголия, като до голяма степен говорим за внос на селскостопански продукти, продукти на леката промишленост, които са били заменени с продукти от Русия и Китай с течение на времето. Монголия се интересува от това да има повече търговски партньори особено от Европа. Има около три хиляди стоки, които се внасят в Монголия от страни като Русия и Китай, посочи Едуард.
Монголия е развиваща се страна, в която всичко се случва много бързо. Потребителите също растат. Наблюдава се ръст при средната класа, както и увеличаване на покупателната способност. Има засилен интерес към продукти, които са насочени към здравето. Българското кисело мляко, което е здравословен продукт, се оказва интересна стока за монголските потребители.
В Монголия се търсят много домакински продукти, а това което влиза от Европа, е на стойност от един милиард долара през изминалата година. Страната се опитва да излезе извън селското стопанство и традиционното отглеждане на стада, но фокусът остава върху продуктите от Китай и Русия.
Азиатската страна се представя много добре след края на политиката свързана с ограниченията от COVID- 19 на Китай. Тази година в страната се очаква около 5% ръст на икономиката. През 2022 г. имаше много слаб внос и износ между страната и Китай, което натежа допълнително върху плащанията. Имаше прекалено много шокове за икономиката и това доведе до последиците като валутна криза. Сега границите са свободни и има неограничена търговия, което води до положителни ефекти. Освен това тя развива своята инфраструктура, за да може нейните стоки да пристигат по-бързо и ефикасно до останалите страни. Страната иска да развие туризма и да се рекламира пред света като прекрасно място за почивка. Това ще бъде голямо перо за нейната икономиката, допълни той.
Монголия се представя малко по-добре след банковите сътресения от преди десетилетие. Видяхме някои фалити на банки, които държавата трябваше да спаси – някои бяха национализирани. През 2019 година имаше притеснения за интервенция по време на пандемията. Сега, с партньорството на Международния валутен фонд, Монголия е стабилизирала своята хазна и има между 12% и 19% буфер за рискови активи.
Повече за търговските отношения между България и Монголия вижте във видеото.
Гледайте всички предавания на "В развитие" тук.