Българите работим не по-малко в сравнение с останалите граждани на Европейския съюз, над средната стойност на трудова заетост в ЕС сме и над 75% от хората в трудоспособна възраст у нас полагат труд. Но ако вникнем по-внимателно и по-комплексно по отношение на качеството на труда и навиците, които имаме, се очертават много сериозни дефицити. Работодателите в България срещат големи проблеми по отношение както на трудовите навици, така и в дефицитите в множество меки умения, свързани с прецизност, дисциплина, ангажираност, устойчивост на стрес, работа в екип, аналитично мислене, коментира Томчо Томов, директор на Национален център за оценка на компетенциите към Българска стопанска камара, в предаването „В развитие” с водещ Веселина Спасова.
Донякъде това са поколенчески проблеми, свързани с трудовите навици на по-младото поколение, допълни Томов.
„За младите хора трудът не е ценност. Върху трудовите навици влияят трудовото възпитание в семейството, в образованието, влияе социалната среда около човека и естествено средата, в която после полага труд. ..Според изследванията българите сме с най-ниска мотивация за труд в Европа”, отбеляза събеседникът.
Томов каза още, че в България сме на водещо място по нарастване на темпа на хората, които нито работят, нито учат.
„Ако разгледаме младите хора между 15 и 34 години, някъде към 300 – 340 000 са тези, които нито работят, нито учат”, подчерта събеседникът.
По думите на Томов 15% от висшистите в България са безработни, а това е огромен потенциал, който губи пазара на труда. Причините за това са различни. На първо място е неадекватната структура на висшето образование спрямо потребностите - настоящи и бъдещи на българската икономика. Другият проблем е, че част от младите хора и хората с висше образование не разглеждат бъдещето си като възможност за преквалификация, за адаптиране към потребностите на пазара на труда.
„Живеем в икономика на знанието и образованието, включително и висшето, е само вратата към прехода към учене и усъвършенстване през целия живот”, категоричен бе Томов.
Той сподели, че само около 20-30% от хората отговарят на изискванията за дигитални умения, свързани с работните места, а тези изисквания непрекъснато се променят.
„Това е много сериозен проблем, който създава дигитално неравенство, изолация, както и риск за отпадане от пазара на труда при преход към цифровизирани работни места. Необходими са много инвестиции, публични и частни, в развитието на дигитални умения”, изтъкна събеседникът.
Целия разговор може да видите във видеото.
Всички гости на предаването „В развитие” гледайте тук.