Очакваме икономиката на България да нарасне с 1,5% за тази година. Това е относително нисък растеж в сравнение с преди, но в сравнение с други страни от Централна и Източна Европа (ЦИЕ) като Чехия (лека рецесия, -0,1%), Унгария (0,2%), Полша (1%), означава, че растежът на България е сред добрите в региона. Страната не е толкова зависима от енергийни доставки, освен това газът е едва 11% от енергийния микс на страната, а средното за Европейския съюз е 24%. Забавянето на инфлацията е по-бързо, отколкото в други страни в ЦИЕ. Въпреки че инфлацията остава по-висока от тази, която биха искали домакинствата и потребителите, процесът на забавяне е по-бърз, отколкото в други държави. Това заяви Грегорж Шилевич, главен икономист на Coface за ЦИЕ, в предаването „В развитие“ с водещ Вероника Денизова.
Гостът коментира причините Западна Европа да отчете слаб икономически растеж през 2023 г. Той посочи, че Европа зависи изключително много от доставките от Русия, не само за енергийните суровини. „Икономическите последици от войната значително оскъпиха цените на суровините. Европа искаше да промени веригите си на доставка, за да не е толкова зависима от Русия“, добави Шилевич.
„Европа внесе много суровини на много високи цени, което удари БВП. Имаме забавяне на търсенето, което също ще е предизвикателство“.
По отношение на ЦИЕ, където се очаква растежът да е по-висок от Западна Европа, Шилевич посочи, че ситуацията е обичайна, защото развиващите се икономики имат по-висок темп на растеж от развитите. „Важно е да споменем, че за тях двигател на растежа е вътрешното потребление и потреблението на домакинствата. Те харчат по-малко от преди, но все пак харчат. Повече компании започнаха да инвестират в ЦИЕ и това много помага“, обясни той.
„Имаме растеж на заплатите в ЦИЕ, което подкрепя икономиката“.
Гостът отбеляза, че очакванията са глобалният БВП ще се върне към предпандемичните си нива на растеж през следващата година – в края на 2024 г.
„Европа има да свърши доста работа, защото тук растежът не беше толкова висок, колкото в региони като Индия и Китай. В Европа ситуацията е доста различна. Положението на енергийните пазари не е нещо, което може да се промени бързо. Потребителите се тревожат повече за ситуацията на трудовия пазар и за богатството си, което ги прави по-малко склонни да харчат“.
Като положителна новина Шилевич изтъкна факта, че световните вериги на доставка се върнаха към предпандемичното си състояние.
На енергийния пазар се очаква продължаваща волатилност, като се очаква средна цена на Брент от около 90 долара за годината, стана ясно от разговора.
„Енергийният пазар е доста волатилен и би трябвало да очакваме, че той ще остане такъв в скоро време. Ако страните от ОПЕК+ отново решат да понижат добива, това ще се отрази на цените. в Европа и в САЩ последиците няма да са толкова сериозни, но в Китай, например, търсенето се увеличава“.
„Процесът на забавяне на инфлацията започна“, отбеляза Шилевич. Той обаче добави, че не се очаква големите централни банки като Федералният резерв на САЩ и Европейската централна банка да приключат цикъла си на затягане на паричната политика все още.
Повече по темата гледайте във видео материала.
Видеа с всички гости на предаването „В развитие“ гледайте тук.