Има спекулации, че ако Турция блокира присъединяването на Швеция, това ще облагодетелства Русия. Някои смятат, че може би Турция иска да получи нещо от САЩ. Говори се много за застоя на модернизацията на изтребителите, които Турция има, но иска да осъвремени. Този въпрос е блокиран в американския Конгрес и евентуалното вето може да действа като лост от страна на Турция към Съединените щати. Стои въпросът и с изборите в Турция, които ще се проведат на 14 май и Ердоган изпитва сериозни трудности в президентската надпревара. За него въпросът с ветото на Швеция и борбата с ПКК е много важен и може да му донесе дивиденти. Това каза д-р Пол Левин, директор на Института за изследване на Турция към Стокхолмския университет, в предаването "В развитие" на Bloomberg TV Bulgaria с водеща Веселина Спасова.

"Не смятам, че шведските власти имат надежда Турция да оттегли възраженията си срещу приемането на Швеция в НАТО преди изборите на 14 май. Може да има и втори тур на президентските избори в края на май. Надеждата на шведите е, че след изборите в Турция е възможно страната да одобри кандидатурата преди срещата на върха на НАТО във Вилнюс на 11 юли. Ако Ердоган остане на власт и след изборите той ще продължи да оказва натиск върху Швеция и може да забави ратификацията до края на тази година и дори и през следващата". 

Турските власти заявиха, че са недоволни от шведските политики по отношение на някои организации, които Швеция и Турция смятат за терористични, особено Турция. Турция иска Швеция да предприеме по-съществени действия срещу терористични организации като ПКК, съставени от кюрдски дисиденти. Има проблеми и с една религиозна организация, която само Турция смята за терористична, но не и Швеция, посочи Левин.

Кюрдите в Швеция пристигат като трудови емигранти или търсят закрила в страната. Те намериха убежище тук и вече имат свои организации, включително кюрдска библиотека. Швеция смята ПКК за терористична организация, но в миналото законите за антитероризма в Швеция са доста по-разхлабени, отколкото в други страни. В последно време Швеция затегна законите за борба с тероризма, а миналото лято бяха приети малко по-строги мерки, свързани с контратероризма, а тази пролет се очаква да бъдат въведени още по-сериозни наредби в тази посока, каза още гостът.

Проблемът на Турция не е само с Швеция, а и с други страни - членки на НАТО, допълни събеседникът. "През 2014 Турция блокира план за отбрана на НАТО за Балтийските страни и Полша. Турция се опитва да наложи своето разбиране за тези организации и в други държави на НАТО, но за момента не успява. Вярно е, че има присъствие на ПКК в Швеция и те получават известно финансиране и Турция използва ситуацията да накара Швеция да затегне контролът срещу тази организация". 

"Възможно е преди да пристъпи към оттегляне на ветото за Швеция за присъединяване в НАТО, Турция да изчака приемането на последните наредби от антитерористичния закон в Швеция или екстрадицията и делата срещу членове на ППК в Швеция". 

Ердоган е на власт от 20 години, но сега предизвикателството срещу властта му е изключително голямо и срещу него има обединена коалиция и ако тя успее да го свали от власт, коалицията изпрати ясни сигнали, че е готова да ратифицира кандидатурата на Швеция. Така че, ако това стане може да има още раздвижване, прогнозира Пол Левин. 

"Икономическата криза в Турция е криза, която се проточва от много време. Инфлацията в страната беше изключително висока, а икономическият растеж е доста свит. Социологическите проучвания не говорят много добре за Ердоган, защото надпреварата е много оспорвана. Според някои анализатори е факт, че може би Ердоган се опитва да отклони вниманието от кризата. Може би това е една от причините да полага толкова усилия за забавянето на кандидатурата на Швеция". 

Могат ли другите страни членки на НАТО да помогнат на шведите по някакъв начин? 

Вижте целия коментар във видеото.

Всички гости на предаването "В развитие" може да гледате тук.