Провеждането на среща между Си Дзинпин и Путин в този момент, с толкова много символика, дава ясен знак, че Китай и Русия вече формират една много здрава стратегическа ос, която все повече и спрямо повече въпроси ще функционира като де факто съюз, в който Русия се съгласи да е младши партньор. Вървим съвсем отчетливо към едно широкомащабно, географски всеобхватно двублоково противопоставяне. Системата в Китай премина от авторитарна към автократична. Това каза Владимир Шопов, политолог и анализатор, в предаването "В развитие" на Bloomberg TV Bulgaria с водеща Веселина Спасова.
От друга страна руската страна даде ясен знак, че поне на този етап е склонна да играе ролята на младши партньор в тези отношения. Причината е, че Путин е вече във все по-сериозна международна изолация, страната се нуждае от все повече подкрепа от Китай, каза Шопов. На трето място той подчерта, че независимо от липсата на много конкретни уговорки, които бяха обявени, съвсем ясно се вижда, че Русия е склонна да отвори една голяма част и от своята икономика, включително енергетика и индустриално-производствената база за китайско присъствие. Това е видимо през последните месеци от информационния поток, в който става ясно, че придобиванията от страна на китайски компании стават все по-чести и все по-големи.
"Взети като цялост, тези тенденции дават една много ясна и оформена картина за това накъде от тук нататък вървят отношенията между Русия и Китай. От друга страна виждаме, че широкият Запад все повече се консолидира и действа все по-организирано и в Европа, и в Азия. Очевидно вървим съвсем отчетливо към едно широкомащабно, географски всеобхватно двублоково противопоставяне".
За този процес се говори отдавна, но фактът, че пътуването на Си Дзинпин до Москва се случва толкова скоро след решението за отправяне на обвинение за военни престъпления към руския президент, както и че това е първото пътуване на китайския лидер, след като беше избран за трети път за президент на страната, говори за поставена цел да се излъчи нужната символика и да се затвърди стратегическото партньорство, подчерта събеседникът.
Другите теми, които са важни, като т.нар. мирен план, останаха на по-заден план, коментира политологът. Необичайно дългото посещение за двама президенти, които и без това се чуват толкова често, идваше "да даде ясен политически знак".
"Предполагам, че Китай е търсила гаранции за неупотреба на ядрени оръжия до края на войната. Със сигурност са били коментирани различни начини за продължаване на подкрепата от страна на Китай в по-конкретни измерения, които няма как да бъдат публикувани в официалните комюникета".
Не трябва да забравяме, че Китай доста усилено помага на Русия през последната година, като това обикновенно остава на заден план - и чисто финансово, и с покупката на енергийни ресурси, с износа на микрочипове, добави Владимир Шопов. "Вече има доста информация и, че Китай предоставя различни стоки с двойна употреба. Със сигурност е коментиран и т.нар. мирен план на Китай, който всъщност е списък с принципи на международното право, но и двете страни настояваха да покажат готовност за иницииране на някакъв преговорен процес, колкото и нереалистично да е това да се случи въз основа на китайското предложение".
"Путин използва този мирен план, за да повтори тезата си, че Запада и Украйна са основните виновници за продължаването на войната. Китай пък търсеше платформа, за да представи един нов образ за своята външна политика, на който Пекин много държи през последните месеци. Образ на много по-силен, глобален играч, посредник, който се опитва да влиза в критични райони, да разрешава ситуации. Съвсем наскоро Китай изигра посредническа роля в отношенията между Саудитска Арабия и Иран. Не трябва да забравяме, че Пекин наскоро лансира няколко глобални инициативи в областта на развитието и сигурността. Тоест, тук имаме вече няколко елемента от едно ново външнополитическо присъствие".
Интересно ще е да се проследи как Китай ще продължи инициативата за посредничество между Русия и Украйна след направената заявка, изтъкна Шопов. "Не е достатъчно да публикувате един документ, да направите среща с едната страна и след това да спрете на това ниво. Така че ще видим кога и как точно ще се проведе разговор между китайския и украинския президент и какво ще кажат двамата след това. На второ място ще видим дали ще се създаде по-конкретна рамка с по-конкретни предложения за реализирането на този план. Защото така, както стои в момента, става дума за изброяване на принципи и общи позиции. Целият му патос е в посока замразяване на статуквото, което очевидно не е приемливо за Украйна. Идната седмица ще е интересно какво и дали Пекин ще предприеме нещо или по-скоро ще остане с тази по-скоро символна заявка".
По темата за изчезващите в Китай бизнесмени гостът коментира, че в Китай процесът, свързан с временното или дългосрочно изчезване на различни публични фигури и бизнесмени тече от няколко години. Изчезването на Джак Ма се свързва с чувствителността и притеснението на членове на най-високопоставените среди в Китайската комунистическа партия спрямо популярността и възхода на определени бизнес фигури.
"Джак Ма стана доста популярна фигура извън Китай. Той се превърна в лицето на Китай или поне на предприемачески Китай извън страната. Започна да се държи като бизнес гуру на международни форуми. Критичната точка, която предизвика реакциите на китайските власти, дойде към края на 2020 година, когато той започна да критикува поведението на регулаторните органи в самия Китай. Направи го по един доста остър, публичен начин, а реториката му подсказа, че не просто е недоволен от конкретни събития, свързани с неговите компании, а прави нещо като по-системна критика. Това ядоса китайските власти и дойде неговото временно, няколкомесечно изчезване".
В резултат на неговите коментари беше блокирано листването на Ant Financial, която беше собственост на Alibaba Group, припомни анализаторът. "Мнозина очакваха, че това ще бъде най-голямото листване въобще на китайска компания. След това започна един процес на преструктуране на компаниите, Джак Ма беше изтласкан от тяхното управление".
Джак Ма вече е с много по-нисък публичен профил, прекарва немалка част от времето си извън Китай, като наскоро бе видян в Австралия, в Япония, добави гостът. "Тук има по-широк проблем и той е свързан с една дилема вътре в китайската система. Той касае въпроса в каква степен и до къде могат да се контролират големите корпорации, които много често бяха създавани и с помощта на държавата, като в същото време да им се осигурява достатъчно пространство за растеж. Все пак, става въпрос за една силно авторитарна система и тази дилема между контрол и растеж е основната причина, поради която постоянно сме свидетели на такива инциденти".
"Такива случаи ще продължим да виждаме, особено сега, когато и самия Си Дзинпин е много по-силен. Системата от авторитарна премина в автократична. От тази гледна точка чувствителността на властите към натрупването на богатство, към натрупването на прекалена популярност в самото общество и извън страната, очевидно ще предизвиква недоволство. Това вече е трайно установена характеристика на самата бизнес среда в Китай".
Освен всичко останало, през последните години има кампания за създаване на това, което те наричат "Общ просперитет", защото индексът на неравенство е по-висок в Китай, отколкото в САЩ, добави политологът. "В самия Китай има изключително неравенство и това в определени моменти дразни китайското общество, особено когато се претендира, че се следват комунистически принципи, колкото и условно да звучи това днес. Така че, компаниите са и под натиск да бъдат по-малко видими. Да следват някакви принципи на преразпределение, да имат по-амбициозни филантропски кампании. Това е контекстът на тези изчезвания - някои временни, а други не".
Вижте целия коментар във видеото.
Всички гости на предаването "В развитие" може да гледате тук.