Най-важният изход от кризата при регионалните банки в САЩ, освен изключително голямото ниво на морален риск в банковата система, е, че се роди т.нар. emergency lending facility (ELF) или Система за заемане на средства от Федералния резерв към търговските банки срещу държавни ценни книжа, но и срещу ипотечни и други облигации. Федералният резерв е склонен да заема на търговската банка 100% от стойността на книжата, независимо каква е текущата им пазарна цена. По този начин ще се покрият банки, които имат големи дупки като Silicon Valley Bank и други такива играчи. Това би генерирало морален риск в пазара, но с оглед на риска от по-широко разливане на тази криза към другите регионални банки, действията на Фед бяха навременни, бързи и да, пазарите показват, че бяха успешни. Това каза Николай Ваньов, управляващ директор на MK Brokers, в рубриката "Северна Америка в развитие" на предаването "В развитие" с водеща Веселина Спасова.
В момента ключова тема в Северна Америка е стабилността не на банковата система, а на т.нар. регионални банки. В САЩ има два вида банки. Едните са т.нар. федерални, големи банки. Това са банки гиганти от типа на JPMorgan Chase, Bank of America, Bank of New York. Това са банки, които държат близо 75% от активите на банковата система и другите са много на брой малки регионални банки, подчерта гостът.
"Кризата в регионалните банки на САЩ започна миналата седмица с една такава банка, 16-та по големина на активите в страната - Silicon Valley Bank. Тя много бързо изпаднаха в неплатежоспособност. Причината, за да се случи това, е в абсурдния ѝ риск мениджмънт. Това е по-скоро банка, която е оперирала като фонд на паричния пазар или фонд в облигации, а не като истинска банка. Всички тези проблеми станаха видими много бързо. Инвеститорите предприеха масово теглене на пари от банката и тя изпадна в неплатежоспособност. Съответно банката трябваше да признае счетоводно загубите и изпадна в декапитализация".
Федералната корпорация за застраховка на депозитите и правителството реагираха мигновено. Още през уикенда те взеха решение, че клиентите на банката ще имат достъп до своите пари напълно, независимо дали са под или над застрахования праг от 250 хил. долара на депозант, а повечето, близо 90% от депозантите, бяха над този праг. Така се опитаха да избегнат системен шок, добави събеседникът.
Системен шок донякъде последва, каза още той. "Още една банка обяви неплатежоспособност в неделя - Signature Bank в Ню Йорк и още една от големите регионални банки First Republic Bank, отново калифорнийска банка, обяви проблеми през уикенда. Проблеми, които накараха Министерството на финансите да организират синдикиран депозит в банката - от JPMorgan и от Bank of America депозираха 70 млрд. долара, след това последва още един депозит от 10 млрд. долара и така кризата бе успокоена".
Но може би най-важният изход от тази криза, освен изключително голямото ниво на морален риск в банковата система, е, че се роди т.нар. emergency lending facility (ELF) или система за заемане на средства от Федералния резерв към търговските банки срещу държавни ценни книжа, но и не само, и срещу ипотечни и други облигации, при които Федералният резерв е склонен да заема на търговската банка 100% от стойността на книжата, независимо каква е текущата ѝ пазарна цена, подчерта Ваньов.
"Какво се случва в момента на пазара? Заради покачването на лихвата, повечето ценните книжа, особено тези, емитирани в периода 2018 -2022, се търгуват, особено по-дългосрочните от тях, на цени между 70% и 85% от номинала. Тоест, една банка може да държи такъв държавен бонд и да го даде на Федералния резерв, срещу което Фед няма да ѝ заеме 75% или 85% от този номинал, а ще ѝ заеме 100% от този номинал".
Това е важно, защото по този начин "ще се покрият точно такива банки, които имат големи дупки, несъответстващи на банковата дейност в активите си като Silicon Valley Bank и други такива играчи", обясни Николай Ваньов. "От друга страна това би генерирало морален риск в пазара, но с оглед на риска от по-широко разливане на тази криза към другите регионални банки, действията на Фед бяха навременни, бързи и да, пазарите показват, че бяха успешни".
Това, което сега пък всички пазарни участници гледат, е утрешното заседание на Фед. В България ще разберем в късния следобед ще разберем с колко ще повиши Фед основната лихва, като очакванията са то да бъде отново 50 базисни точки, но вече се прокрадват анализатори, които са на мнение, че ще има повишение от само четвърт процент, тоест само 25 базисни точки и други анализатори, които казват, че Фед може и да не променя ставките с оглед на това, че явно и нормално рязкото повишение на лихвите е довело до твърде много напрежение в банковата система, каза гостът.
"Това е от една страна. От друга е много важно какъв ще бъде езикът на Джей Пауъл, президентът на Фед - дали той ще каже, че ще има следващи повишения, или ще подходи малко по-дипломатично, както Кристин Лагард от ЕЦБ подходи миналата седмица - да каже, че политиката от тук нататък на централната банка става изключително зависима от данните".
Вижте целия коментар във видеото.
Всички гости на предаването "В развитие" може да гледате тук.