През последните 33 години избягахме от една политика, която има отложен ефект – развитие на аудиторията от най-ранна детска възраст, за да може да имаме рационално пристрастени почитатели на култура и на културни дейности. Крайно време е това да се въведе в българската практика, да се акцентира върху българската култура, върху българските културни дейности. Това заяви д-р Диана Андреева Попйорданова, директор на Обсерватория по икономика на културата, преподавател в УНСС, в предаването „В развитие“ с водещ Веселина Спасова.
Андреева посочи, че у нас има бурно развитие при пропазарните културни и творчески индустрии, включително медиите, радио и телевизия. „Има дълбоко субсидирани дейности като сценични изкуства, музеи и галерии и филмова индустрия, където финансирането е недостатъчно – има хронични дефицити. Това влияе на базовите нужди на българската култура – възнагражденията на труда, защото от години хората са недооценени от гледна точка на брутно възнаграждение“, отбеляза тя.
„В последните години Комисията по култура и медии няма реална законодателна дейност – нещо, което е основен приоритет на Народното събрание“.
По думите на Андреева един от законите, който отсъства от българската практика, е Закон за Национален фонд култура, тъй като той е основен източник на финансиране по Националния план за възстановяване и устойчивост.
„От две години след промените на Закона за филмовата индустрия българското кино върна 57 млн. лв. в държавния бюджет, защото то не може да ги изразходва за производство на филми. То има съвсем минималистичен растеж – реално филмопроизводство в последните две години нямаме... Тази контрапродуктивна ситуация рефлектира върху икономическия принос“.
„В момента телевизионният пазар до много голяма степен помага на българската филмова индустрия, защото собственото ѝ законодателство има проблеми“, изтъкна Андреева.
Тя коментира и резултатите от национално представително социологическо изследване, според което в различните културни дейности неучастието на български граждани (които не са посещавали културни дейности през последните 12 месеца) варира между 60 и 88%.
„Тази ситуация трябва да залегне през специфични програми в Министерството на културата... Министерството и общините трябва да съдействат и финансово и чрез пътуването на различни представления на живо. Традиционни културни дейности не достигат до всички български граждани“, каза още гостът.
Целия разговор гледайте във видео материала.
Видеа с всички гости на предаването „В развитие“ гледайте тук.