В Западна Европа има много малко обсерватории, в които студенти или ученици да могат на място да отидат и да направят практически занятия и наблюдения за няколко дни и нощи и то с научна инфраструктура. България може да бъде един доста добър европейски център, който да привлича студенти и ученици от цяла Европа, защото наистина разполагаме с нещо, което не може да бъде открито никъде на Стария континент. Това каза доц. Никола Петров, директор на Национална астрономическа обсерватория (НАО) Рожен, в предаването "В развитие" на Bloomberg TV Bulgaria с водеща Веселина Спасова.
Новият телескоп на обсерваторията в Рожен е финансиран по проект за европейска пътна карта за образование и надграждане на съществуващата инфраструктура. Целта е да се достигне нивото на технически възможности на страните от Западна Европа, каза Петров.
С изграждането на новия телескоп, подобрявайки и работата на старите, съществуващи уреди и с перспектива за следващи такива обновления България със сигурност затвърждава мястото си на лидер в Югоизточна Европа, подчерта гостът. "Ние имаме една много добра инфраструктура. Не само една "гола" обсерватория, с един, два, три или дори десет телескопа, където няма нищо друго. Важно е хората да могат да получават и практически умения, а тук, в обсерваторията, това е възможно".
"Може би е нужно още малко да се погрижим за инфраструктурата, но в Западна Европа има много малко обсерватории, в които студенти или ученици да могат на място да отидат и да направят практически занятия и наблюдения за няколко дни и нощи и то с научна инфраструктура".
България може да бъде един доста добър европейски център, който да привлича студенти и ученици от цяла Европа, защото наистина разполагаме с нещо, което не може да бъде открито никъде на Стария континент. Западна Европа няма добър астроклимат заради светлинното замърсяване, което се дължи на големите градове, а и на промените в климата, обясни доц. Никола Петров. "Големите телескопи са извън Европа - Чили, Канарски острови, Хавайски острови. Това са най-тъмните места в света, с добър астроклимат. И Националната обсерватория на България в това отношение, за добро или лошо, се намира все още в едно от тъмните места в Европа, от гледна точка на замърсяване от изкуствени светлини. Това ни дава възможност да имаме съвсем конкурентни наблюдения с всички други водещи обсерватории по света".
"Обсерваторията в Рожен е най-голямата в нашата страна и все още като астрономически комплекс е и най-добрата в Югоизточна Европа, но от нейното откриване през март 1981 година, не сме имали нови инструменти. Можем да кажем, че въпреки възможностите на наблюдателната ни апаратура, нови технологии нямахме. Преди три-четири години успяхме чрез общ консорциум с Шуменския университет и със Софийския университет да осигурим финансиране и обсерваторията получи нов оптически телескоп за нощни наблюдения с диаметър 1,5 м., който ще бъде напълно роботизиран. Това означава, че няма да има нужда денонощно да бъде обслужван от хора по време на наблюденията. Това са съвременните нови технологии, чрез които и ние ще бъдем в крак с новото време".
Самият телескоп, заедно с една сравнително малка кула за него, е на стойност около 3,5 млн. лв. Телескопът е австрийско производство, а кулата с купола към него са италиански, поясни събеседникът.
Вижте целия коментар във видеото.
Всички гости на предаването "В развитие" може да гледате тук.