Заемът от 50 млрд. швейцарски франка, който Credit Suisse ще вземе от централната банка на Швейцария, и програмата за изкупуване на дълг ще прикрият проблемите във финансовата система, но няма да доведат до дългосрочно стабилизиране на банката. Реакцията на пазарите през деня и загубите в банковия сектор в Европа преди това може и да са били прекомерни, но оправдани на фона на сътресенията в САЩ от миналата седмица. Това коментира Борис Петров, собственик на FXTrading и финансов анализатор в Admirals, в ефира на предаването "В развитие" с водеща Вероника Денизова.
"Проблемите не са локални в отделните банки, а може би е цялостен във финансовата система. Може би трябва да видим не преструктуриране - да не лекуваме синдромите, а проблемът. Този проблем се наблюдаваше и преди това в Deutsche Bank и в Kommerzbank - с продължение на години този проблем се влачи и не е решен, а системата се закърпва постоянно, което не работи в дългосрочен план. Може би трябва да преминем към по-стабилна монетарна система, може би обвързана обратно към златен стандарт или с поне частичен златен стандарт."
В момента централните и търговските банки безконтролно наливат пари в системата чрез облигации и кредити, а златото е действало като котва в миналото, добави Петров. Или умишлено не се взима дългосрочно решение за промяна, или няма хора, които да реформират системата.
"Банковата система е изглежда така устроена, че дори малките трусове се отразяват на големите играчи, въпреки че индустрията в Европа е по-добре и по-стабилно регулирана от САЩ. Или регулациите не вършат работа, или решенията не вършат работа, и не трябва да се препоръчват решения "отново от същото".
Инвеститорите трябва да следят внимателно монетарните политики на банките и техния ефект в условията на свръхвисоки дългови нива. Облигационните пазари във Великобритания дадоха сигнал за крах в системата миналата година, но инвеститорите имаха прекомерен рисков апетит в началото на 2023 г. в очакване на бързо завръщане на бичия пазар, каза Петров.
"Не очаквам това да се случи при акциите. При предишни кризи Федералният резерв започва да сваля лихвите след цикъла по затягане, защото е счупил нещо - а тогава инвестиционната среда не е най-добрата за бичи пазар".
Златото остава добър актив убежище в такива волатилни ситуации, а сривът на доходността по облигациите на САЩ показва, че притесненията на инвеститорите са много по-сериозни от "локална зараза в малките банки", добави Петров.
Ако има разхлабване на политиките на централните банки, може да се очакват краткосрочни печалби при акциите, но дългосрочният риск е прекомерен. Федералният резерв и ЕЦБ може и да намалят темпа на повишаване на лихвите, но нулев ръст на лихвите на следващите им заседания ще е "пълна капитулация" за централните банки и те ще загубят доверието на пазарите, смята Петров.
Ще отстъпят ли централните банки от борбата с инфлацията можете да гледате във видеото.
Разговорът не е предпоставка за взимане на инвестиционно решение.
Всички гости на предаването "В развитие" може да намерите тук.