Гейминг индустрията в България е част от IT индустрията и развитието ѝ е в зрял етап, като в момента има около 50 студиа. 10 от тях са в по-развита фаза, а останалите са по-малки и тепърва се развиват. Разработчиците на видео игри у нас са около 1300 души, но заедно с поддържащите процеса специалисти, този брой достига до близо 2000 души. България има шанс да се превърне в регионален хъб, но през последните години секторът е в застинала фаза - не отива надолу, но и не се развива, което сочи за нужда от допълнителна подкрепа от страна на държавата. Това каза Милин Джалалиев, съосновател на ARC Academy, в предаването "В развитие" на Bloomberg TV Bulgaria с водеща  Веселина Спасова.

София бе домакин на първата по рода си у нас международна конференция на креативните индустрии CreaTech Summit South-East Europe 2023. Събитието, което се проведе вчера, събра на едно място представители на творческата индустрия от България и чужбина. 

Събитието бе важно за творческата индустрия, защото много ясно показа, че за да се развива тя е нужна помощ от институциите, от държавата. Това е една индустрия с много висока добавена стойност и инвестициите в нея подпомагат цялостно икономиката, каза Милин Джалалиев. Той добави, че при прогнозиране на развитието на гейминг индустрията през настоящата година, трябва да се отчете, че "очевидно ситуацията е предизвикателна и не очаквам да има значимо движение нагоре или надолу. Тоест, би се запазило нивово от миналата година, но събитието вчера бе индикатор, че може да се започне подготвянето на политики за подкрепа и да се развива индустрията нагоре".

На въпроса какво е мястото на гейминг индустрията в творческата икономика гостът каза, че в световен мащаб тя събира в себе си всички индустрии - филмово изкуство, музика, присъстват всички форми на изразяване на креативност и не случайно в глобален план е пет пъти по-голяма от филмовата и музикалната индустрия взети заедно. 

Относно подкрепата, която държавата може да окаже на индустрията Джалалиев посочи, че може да се направи аналогия с филмовата индустрия, при която за привличане на чуждестранни инвестиции за производство на видеоигри се използват различни инструменти. Те вече се прилагат в различни европейски държави, за да се стимулират големи компании, които да дойдат в България и да установят свои офиси тук. 

"България не може да се конкурира на ниво брой кадри и би трябвало във времето да се фокусира все повече върху качеството. Това означава, че трябва да излезе от индустриите, които не носят толкова висока добавена стойност и да се фокусира върху таланти, които дават повече стойност".

Мит е, че видео игри се играят предимно от тийнейджъри, подчерта събеседникът и разкри, че по данни на проведено миналата година проучване в 90% от домакинствата в България поне един човек играе игри и в 40% от случаите това не е детето. "Има едно цяло поколение родители, които са се родили с игрите. Интернет клубовете от 90-те години бяха в основата на развитието на интернет сам по себе си и на скоростните мрежи. Тези хора вече са родители". 

 Как се представят българските геймъри на международните турнири?

Вижте целия коментар във видеото.

Всички гости на предаването "В развитие" може да гледате тук.