Техническата рецесия в Европа и България може и да се размине, ако се съди по макроикономическите индикатори и зимната икономическа прогноза на Европейската комисия. Растежът на икономиката ще продължи да бъде движен от вътрешното потребление (около 70%), което трябва да стимулирано чрез фискални инструменти. България е пропуснала няколко възможности да намали инфлацията, чиято трайност в момента е заради спекула. Това каза д-р Любослав Костов, директор на Института за социални и синдикални изследвания и главен икономист на КНСБ, в ефира на предаването "В развитие" с водеща Вероника Денизова.
В зимната си прогноза Европейската комисия очаква реалният брутен вътрешен продукт (БВП) на България да нарасне с 1.4% през 2023 г. и с 2.5% през 2024 г. Средната инфлация е достигнала 13% (при очаквания за 12.8% в есенната прогноза) на годишна база през 2022 г. Като цяло се очаква инфлацията да се забави до 7.8% през 2023 г. (при прогноза за 7.4% в есенната оценка на ЕК) и до 4% през 2024 г. (при 3.2% в есенната прогноза). По предварителни данни на НСИ БВП на България за четвъртото тримесечие на 2022 г. възлиза на 47 млрд. лв., което извежда БВП за цялата 2022 г. до 164 млрд. лв. - с 3 млрд. лв. повече от прогнозата на Министерството на финансите.
"Ако искаме да поддържаме този растеж на БВП от поне 3%-3.5% в реално изражение, дефлирайки инфлацията, трябва да продължим да стимулираме потреблението с по-активна политика по доходите, реформи за повече разполагаем доход в ръцете на хората. Трябва възможно най-бързо да имаме редовен кабинет с програма за управление и редовен бюджет - в момента икономиката не се развива толкова, колкото ни се иска, точно защото няма инвестиционен план както правим с капиталовата програма и политикаат по доходите в бюджета."
Около две трети от инфлацията е внесена в България заради кризите в региона и по света, каза Костов, така че стимулиране на потреблението няма да повиши инфлацията прекомерно, особено на фона на сегашните ѝ ниво от 16,4% на годишна база.
Инфлацията в България е по-упорита в сравнение с ЕС, "защото в много стоки има спекула", категоричен бе Костов. Ако правителството бе реагирало по-рано с мерки срещу некоректното ценообразуване, инфлацията би могла да е с няколко процентни пункта по-ниска. БНБ също така можеше да вдигне нивата на задължителните резерви на банките, което също щеше да укроти вдигането на цените, добави Костов.
"Тази висока инфлация е резултат от пропуснати възможности да я намалим и политическата криза."
Покачването на средната заплата за страната (до 1879 лв., или 16.6% на годишна база) успя да изпревари инфлацията, но поскъпването на отделни потребителски стоки и услуги е толкова по-високо, че ефектът от увеличените заплати се губи за потребителите, каза Костов.
"Къса се връзката между макроикономическото обяснение на динамиката на доходите и динамиката на инфлацията и това, което хората усещат в магазините."
Увеличението на заплатите се дължи основно на частния сектор, като на места в държавния сектор няма никакво увеличение, вероятно заради липсата на редовен бюджет. Това нехомогенно нарастване на доходите може да породи популизъм особено с оглед предизборната ситуация, предупреди Костов. В момента няма и реална конвергенция към средноевропейските стойности.
Голямата разлика в средната заплата за София (2571 лв.) и страната (над 37% по-ниска) е предимно заради несъвършената конкуренция на пазара на труда извън столицата, под влияние на картелни и олигополни съглашения, коментира Костов.
Присъединяването към еврозоната и Шенгенското пространство само ще стимулира българската икономика и реалната конвергенция, тъй като над 80% от износа на страната е към ЕС. България все още не изпълнява инфлационния и институционалния критерий за еврозоната и няма особени шансове за присъединяване в началото на 2024 г.
"Парламентът не си свърши работата - не прие три закона, които бяха основополагащи, за да бъдем приети в еврозоната през 2024 г... Решението в крайна сметка е политическо - въпрос е на това какъв ще бъде дебатът с ЕК и доколко силно го иска българското общество."
Целия разговор може да гледате във видеото.
Всички гости на предаването "В развитие" може да намерите тук.