Българската икономика се движи със същия темп, като останалите държави в Централна и Източна Европа. Основният външен фактор, който ще влияе на българското икономическо развитие е Европа и икономическото ѝ здраве, а вътрешните фактори са както икономически, така и политически. В икономиката туризмът и тази година ще продължи да бъде двигател на растежа. Членството на България в еврозоната може да се отложи назад във времето - предвид политическата нестабилност в България, не смятам, че ще успеем да спазим срока. Това каза Пламен Димитров, управител на Кофас България, в предаването "В развитие" на Bloomberg TV Bulgaria с водеща Вероника Денизова.
През втората половина на миналата година много европейски държави отбелязаха отрицателен темп на растеж, което беше очаквано с оглед на глобалните предизвикателства. Експертите по кредитно застраховане от Кофас прогнозират бавно възстановяване през 2023 с очакван ръст от 1,9%, който е по-нисък през отчетения през 2022 година - 3%. Въпреки оптимистичните прогнози за първата половина на тази година, анализаторите от Кофас предвиждат слаб темп на растеж за цялата година в сравнение с 2022 и предходните няколко години.
Европейската икономика се оказа по-устойчива от очакваното, въпреки войната в Украйна и разгръщането на енергийната криза. В края на миналата година имаше отрицателен ръст и повечето макроикономисти бяха отявлени песимисти, докато повечето са оптимисти. Но въпреки че ще има ръст в Северна, Южна Америка, Западна, Източна Европа, той ще бъде много по-нисък от 2022 година. Единственият регион в света, където ще има по-висок темп на растеж 2023 спрямо 2022 година е Азия, каза гостът.
"Считаме, че европейската икономика ще има ръст на БВП от 0,8% 2023 към 2022 година. България малко повече ще пораснем - около 1%. Основните рискове са свързани с криза в Европа, тъй като "съкровището" е заровено в Европа. Около 70% от БВП на България е от износ на стоки и услуги към ЕС и ако те кихнат, ние със сигурност боледуваме след това".
Българската икономика се движи със същия темп, като останалите държави в Централна и Източна Европа. Да, ще имаме ръст, но той ще бъде ограничен, поради това, че ще бъде ограничен ръста в Западна Европа и на съседните ни държави, обясни Пламен Димитров. "Същото, което се случва при нас, се случва и в държави като Полша, Румъния, Чехия, Словакия. Те се движат в същите макроикономически показатели като нас".
По думите на госта, когато се коментира горещата тема за инфлацията, често се оставя впечатлението, че това е тема, която е актуална само в България, което далеч не е така. "Ние не правим никакво изключение. Около 15% е миналата година, което е същото като в Полша, Чехия, Словакия, Румъния. Да, по-висока е от Словения, която е с 10%, но е доста по-добре от "лошото момче на Европа" - Унгария, която гони над 25% вече".
Вътрешните фактори, които ще влияят у нас, са икономически и политически. В икономиката туризмът е това, което миналата година отбеляза над 20% ръст и и тази година ще продължи да се развива, каза Димитров. "Отново Западна Европа ще ни храни".
"Вътрешнополитическите промени, при положение, че отново отиваме на избори, няма как това да не влияе на дългосрочната политика на България и дългосрочния ръст. Това, което ще повлияе на приемането на България в еврозоната, до голяма степен са точно изборите, които идват. Можем ли да го направим, ако постоянно сме в изборна спирала - не съм убеден!"
Членството на България в еврозоната може да се отложи назад във времето. Предвид политическата нестабилност в България, не смятам, че ще успеем да спазим срока, допълни Пламен Димитров. Относно шансовете това да се случи през 2025 година той каза: "Учеща се едно желание това да се случи по-скоро. Не само от нас тук, но и от Европа. Тоест имаме подкрепата, а от там нататък всичко зависи от нас. Дори и първи януари 2024 е възможна дата, но трябва да бъде с малко повече затваряне на очи от страна на нашите контрагенти в Западна Европа".
До голяма степен мерките за преодоляване на енергийната криза в Европа, предприети миналата година, се оказаха "до голяма степен ефективни", коментира събеседникът. "Енергийната криза вече не е такъв тежък товар, какъвто си мислехме, че ще е миналата година. Разбира се част от тези мерки са половинчати и това всички го знаем".
На въпроса дали през настоящата 2023 година сме заплашени от енергийна криза гостът бе категоричен, че, докато има такива политически сътресения в света, като войната в Украйна, "във всеки един час сме заплашени от енергийна криза". "Никога не се е махала тази опасност, но хубавото е, че Европа реагира адекватно и вече имаме едни по-нормални цени. Но цените, които бяха преди кризата, преди четири-пет години, бяха съвсем различни".
"Като проценти не мога да се ангажирам до къде би стигнала ЕЦБ при затягането на лихвите, но в България в момента сме малко под 2% и очаквам до края на годината да бъде поне 4%. Кривата на лихвения процент в България почти винаги е еднаква с тази, която се определя от ЕЦБ".
Как с държавната намеса се помогна икономиката на България и какво беше естественото противодействие? Какво щеше да се случи ако това не бе станало? Какви са ефектите от затягането на лихвената политика в еврозоната в реалната икономика?
Вижте целия коментар във видеото.
Всички гости на предаването "В развитие" може да гледате тук.