Обрат в политиката на Европейската централна банка във връзка с повишаване на лихвените проценти ще настъпи тогава, когато види, че другите големи икономики го правят. ЕЦБ в момента следва, тя не води и никога не е водила. Затова и последна започна да вдига лихвите, а голяма част от това, което трябваше да направи, можеше да направи още между 2015 и 2018 година. Централните банкери тръгнаха по точно обратния път – количествени улеснения, и сега не може да са първите, които ще направят някаква промяна в глобалната монетарна политика. Това каза Иво Коларов, консултант във FactSet, в предаването „В развитие” с водещ Вероника Денизова.

„Икономиката на Европейския съюз е най-силно афектирана от войната в Украйна и от цялата влошаваща се макроикономическа обстановка и това беше взето предвид при вдигането на лихвите. Така или иначе се знае че ще има рецесия и тя трудно може да бъде избегната независимо от монетарната политика на Европейската централна банка. Затова увеличението, макар и по-малко, е достатъчно с оглед на инфлацията, която се забавя по ред причини. Приемайки определен курс, ЕЦБ не трябва да го променя – ако ще защитава валутата, то трябва да защитава валутата, ако ще се бори с инфлацията, трябва да се бори, така че увеличението на лихвата с 50 базисни точки беше компромисно решение...На пазарите се усети голяма доза облекчение след вдигането на лихвените проценти, защото имаше очакване, че увеличението ще се забави ”, посочи събеседникът.

По думите на Коларов инвеститорите са били приятно зарадвани от факта, че вече може би стигаме някакво плато, от което или ще се забавим допълнително, или ще спрем и ще задържим лихвите там, макар че намаление на лихвите в момента да не е включено в цената на облигациите.

Според събеседника въпреки че икономическата ситуация се влошава, не виждаме намаляване на ръста на доходите и висока безработица нито в Европа, нито в САЩ.

„Това притеснява централните банки, които не могат да започнат да свалят инфлацията, защото увеличението на доходите неминуемо е проинфлационно”.

Коментирайки политиката на Фед, Коларов отбеляза, че според него там има желание да бъде достигнат основният лихвен процент от 2008-ма година, който беше 5,25%.

„Вече са сравнително близо и със сигурност не искат да прескачат 5,25%, това ще е и психологическа граница за пазарите. Това е максимумът, който се очаква от пазарите и това беше причина за намаляване на темпа на увеличение”.

При рязко намаляване на лихвите дългосрочните държавни облигации ще са един от печелившите активи, акциите няма как да бъдат печеливши в нито една ситуация.

„За мен най-големият риск се крие в рязкото намаляване на корпоративните печалби, които след Covid кризата вървяха само нагоре. Каквото върви нагоре, вероятността да падне е по-голяма и в момента този риск се повишава ежедневно”, каза Коларов.

По отношение на решението на Английската централна банка да вдигне основната лихва с 0,5% събеседникът отбеляза, че Великобритания е по средата между Европа и САЩ – които са много по-гъвкави от Европа, но не е чак с толкова вързани ръце, както Европа. Европа до голяма степен няма полезен ход.

Целия разговор може да видите във видеото.

Всички гости на предаването „В развитие” гледайте тук.