На пазара на общи европейски облигации най-вече фактор е самата ликвидност. Ликвидността по общите европейски облигации е по-слаба, отколкото при германските и френските. Най-големи участници на пазарите на облигации традиционно са националните централни банки – съответно централната банка на Германия, например, купува германски облигации, на Франция – френски, и пр. Поради тази причина се иска ликвидна премия за общите европейски облигации. Още повече, че за кратък период от време Европейският съюз иска да набере 800 милиарда евро, което изисква допълнителна премия за поемането на този риск – тук не става въпрос за неплатежоспособност. По-скоро става въпрос за чисто структурно положение на пазара и липсата на ликвидност. В допълнение – няма и фючърсни контракти върху общите европейски облигации, което иначе би увеличило ликвидността и свалило рисковата премия. Това заяви Красимир Йорданов, финансов анализатор, основател и собственик на KY Research, в предаването „В развитие“ с водещ Петко Трухчев.
Йорданов определи инвеститорския интерес към общите европейски облигации като „слаб при цената, на която се търгуват останалите облигации в еврозоната“.
Според него обаче това няма да сложи край на идеята за емитиране на общ европейски дълг. „Не знаем дали няма да е еднократен акт и дали след като се наберат тези средства ще има допълнителни програми… Ако спредът се запази и дори се разшири можем да видим намаляване на политическите нагласи за общи европейски облигации“, посочи той.
Йорданов коментира и нарастването на дълга на страните от развиващия се свят.
„Най-бедните сред развиващите се страни вече са най-уязвими и са на прага на фалит. Поради тази причина Международният валутен фонд натиска алармата и иска да подготви политиците в развиващите се страни“.
По думите на госта вече инвеститорската структура е много по-различна на пазара на облигации на развиващите се страни – увеличава се делът на частните инвеститори и на Китай.
„Китай инвестира в развиващия се свят поради икономически и политически причини... Пекин иска да увеличи сферата си на влияние, най-вече в страните, които са богати на ресурси“.
Йорданов обаче отбеляза, че от септември рисковата премия на корпоративния дълг на развиващите се страни спрямо американските държавни ценни книжа пада и вече е на нивата отпреди войната. „От друга страна доларът поскъпва значително, което оказва по-малко натиск върху развиващия се свят“, добави той.
„Има все пак страни, които са на прага на фалит, заради високите нива на дълга и фактът, че техните икономики не произвеждат достатъчно, за да се изплаща този дълг“.
Гостът коментира и очакванията на пазарите Федералният резерв да обърне политиката си и да започне да намалява лихвите по-късно тази година. Той отбеляза, че грешки са възможни.
„Миналата година всички грешаха за инфлацията – и частният сектор, и централните банкери, като смятаха, че това е временно явление“.
Според Йорданов има прекомерно вмешателство на централните банки на пазарите.
„През лятото Фед искаше да натисне пазара на акции надолу, за да влоши финансовите условия, да забави икономиката и пазарът на труда да се балансира. В последните няколко месеци има обратното – подобряване на финансовите условия, които достигнаха нива от март-април... Много ще се следи как ще реагира (гуверньорът на Фед Джером) Пауъл на това в рамките на следващото заседание“ на централната банка, посочи той.
Целия разговор гледайте във видео материала.
Видеа с всички гости на предаването „В развитие“ гледайте тук.