България е малко вероятно да намери изход от политическата криза след обявените за 2 април поредни предсрочни парламентарни избори, освен ако не настъпи промяна в предпочитанията на избирателите. Това придава изключителна важност на действията на партиите по време на предизборната кампания, като особено притеснително е да няма допълнителен отлив на гласуващи до под 2 млн. души, което само ще задълбочи кризата. Широката "евроатлантическа коалиция" на ГЕРБ е невъзможна, тъй като "Продължаваме промяната" и "Демократична България" не могат да приемат наложителното участие на ДПС. Това коментира проф. Антоний Тодоров, политолог и преподавател в НБУ, в ефира на предаването "В развитие" с водещ Петко Трухчев.

"Едно обединение на "Продължаваме промяната" и "Демократична България" преди изборите ще е контрапродуктивно. Въпреки че изглеждат едни и същи, средите, в които двете партии оперират, не са такива - ПП успя да мобилизира среди, които ДБ не може да мобилизира. Една такава коалиция колективно ще намали общия резултат, отколкото ако поотделно се явят, разбира се със заявката, че ще работят заедно."

Такава предизборна коалиция би била по-оправдана при мажоритарни избори като местните, където общ кандидат би могъл да бъде печеливш с цел прекратяване на политическия монопол на ГЕРБ в общините, добави Тодоров.

Управляваща коалиция на ГЕРБ–БСП–ДПС след изборите на 2 април остава "твърде малка вероятна възможност", но все пак е възможно с оглед историята на част от българските политици за честа смяна на мненията. Такова управление ще бъде представено като техническо и надпартийно, но една от партиите ще може да изнудва останалите две заради очертаващите се мнозинства, смята Тодоров. Такова правителство няма да има стратегия и едва ли ще опитва да прокара значими реформи като съдебната реформа и влизането в Шенген или за намаляване на социалните неравенства.

"От това правителство не можем да очакваме никаква кой знае колко сериозна политика, само управление на общи дела - но с какво ще бъде то по-различно от служебното правителство в момента?"

За БСП участие в такова управление ще бъде "ритуално публично самоубийство", добави Тодоров.

Тодоров коментира и анонсираната подготовка за два национални референдума през последните седмици - на "Има такъв народ" за свикване на Велико народно събрание, което да промени управлението на България на президентска република, и на "Възраждане" против приемането на еврото. Опитите за тези допитвания може само да сближат двете политически формации като допълнително радикализират поддръжниците на ИТН, но едва ли ще увеличат общата им подкрепа, смята Тодоров и допълни, че те едва ли ще имат ефект върху другите партии и възможността за съставяне на правителство. "освен ако публиката не се стресне от опасностите, които вървят заедно с тези референдуми, и не гласува малко по-разумно".

Предложението на ИТН е направено без сериозна дискусия, но може да събере подкрепа заради липсата на разбиране сред обществото какво точно би означавало подобна промяна, смята Тодоров. Масовото разбиране за "президентска република" е авторитарен режим като в Турция или Русия, а не президентска политическа система като в САЩ или Латинска Америка, в която президентът замества менистър-председателя като глава на правителството и има система от контроли и баланси, чрез които останалите институции упражняват надзор върху изпълнителната власт.

"В САЩ има доста голяма самостоятелност на правителството и парламента - американският Конгрес и Сенат могат да не следват непременно линията на правителството, да не говорим че могат да го правят и управляващите партии. България има ли политическата култура да възприеме един такъв вариант и такъв вариант ли искаме? В Европа няма вече такава форма на управление, няма президентски републики в този смисъл да липсва министър-председател. Беларус е единствената с такава президентска форма на управление, но едва ли Беларус може да бъде пример за следване."

Идеята на "Възраждане" за референдум за еврото влиза в противоречие с Конституцията, която казва, че подписани и ратифицирани международни договори от България - а намерението за присъединяване към еврозоната е именно такъв договор - имат приоритет пред българското законодателство. смята Тодоров.

"Не бихме могли с референдум да променим подписания договор между България и Европейския съюз за нашето присъединяване към еврото, което е записано като задължително условие за нашата интеграция."

С оглед на това референдумът на "Възраждане" вероятно ще бъде да се отложи приемането на еврото, без да се дава никаква аргументация за което, смята Тодоров.

"Има такива злоупотреба с референдуми, дори в близката история, че няма да ми стигне времето да ги изброя. Когато поставяме въпрос на обсъждане на широка публика винаги трябва да си даваме сметка дали тази публика разбира същността на въпроса. Много често публиката отговаря на съвсем друг въпрос - коя партия подкрепя в момента и това няма нищо общо със самия референдум и неговия въпрос. Популистите винаги говорят, че народът има право, но не искат да продължат с това кое според тях е народът... Народът колективно и особено в неговото мнозинство може да сгреши и греши."

Целия разговор може да гледате във видеото.

Всички гости на предаването "В развитие" може да намерите тук.