Всеобхватното икономическо и търговско споразумение CETA между ЕС и Канада влезе в сила още с ратифицирането му от Европейския парламент през 2017 г. и то действа на територията на всички държави-членки, независимо, че не е прието от парламентите на някои от тях като България. Ефектите от безмитната търговия между България и Канада си видими от увеличения стокообмен през последните години, като тенденцията е търговията и икономическите връзки да се засилват. Това коментира Алекс Нестор, вицепрезидент на Канадско-българската бизнес мрежа, в ефира на предаването "В развитие" с водещ Петко Трухчев.
"Канада е водеща страна по много показатели от страните от Г-7. Има страхотен потенциал да се разширяват търговските и икономическите връзки с България - стокообменът и търговията между двете е около 170 млн. евро, а на България с Германия е над 9 млрд. евро. Това е ниша, която трябва да се разработи - за фармацевтични продукти и изделия, селскостопанска промишленост, хранително-вкусова промишленост. Има един сектор, който наистина трябва да се разработи - България е силна в ИТ технологиите, а канадският ИТ пазар е около 70 млрд. долара."
Кризите през последните години за забавили развитието на отношенията между Европа и Канада през последните години, но войната в Украйна може да промени това, добави Нестор. ЕС вече не гледа на Москва като надежден партньор и доставчик на енергийни и минерални суровини и вървят преговори в посока Отава да заеме тази роля. В близките три до пет години се очаква да бъдат изградени серия терминали за втечнен природен газ (LNG) по източното крайбрежие на Канада, откъдето ще могат да се извършват директни доставки до ЕС. Някаква част от енергийните ресурси на Канада вероятно вече достигат до Европа индиректно през САЩ, коментира Нестор.
"Оказа се, че енергийната зависимост на Европа от Русия не е страшна - ЕС не внася руски петрол от 1 декември, държавите реагираха много бързо и до голяма степен промениха линиите на доставка на природен газ... ЕС и останалите демократични държави видяха, че Русия е недадежден икономически партньор и в следващите няколко години европейските държави ще се опитат изцяло да се откъснат от зависимостта от Русия за доставки на природен газ, петрол и минерали."
Канада разполага и с вторите най-големи залежи на редкоземни метали в света след Китай - заради употребата им в технологиите тези метали са от стратегическо значение и Канада би била по-стабилен доставчик от Пекин.
Предвид геополитическата и геоикономическата обстановка трябва да се създаде единен суперикономически блок от двете страни на Атлантическия океан, който напълно да интегрира икономиките на ЕС, Канада, САЩ и Мексико, смята Нестор.
В коментар за бъдещето на въглищната енергетика в България и опитите за предоговаряне на Плана за възстановяване и устойчивост в частта му за въглищните ТЕЦ-ове и мини, Нестор каза, че тези мощности не могат просто да бъдат затворени заради значението им за производството на базова енергия в страната. Ангажиментът, поет от България, за намаляване на вредните емисии от мини "Марица Изток" с 40% до 2026 г. няма как да се случи, като реалистична дата за това би била 2030 г., смята Нестор. Ако преговорите за промяна на ПВУ с Европейската комисия се водят професионално и със силни аргументи, те имат някакъв шанс за успех, добави той.
"Процесът е необратим - в един момент тези централи ще бъдат затворени. Трябва колкото се може по-бързо заинтересованите страни да разработят подробен план за плавен преход, така че хората да запазят работните си места и да се преквалифицират."
Целия разговор може да гледате във видеото.
Всички гости на предаването "В развитие" може да намерите тук.