Пазарът за сетен път показа, че е много добър регулатор. Въпреки много геополитически напрежения, успя да сработи и да видим някаква нормализация. България има един нелошо развит пазар, но имаме и доста негативни търговски практики - някъде е окрупнена веригата, някъде имаме натоварване с много посредници. Това е характерно особено при малките търговски центрове, където конкуренцията не е толкова силна. Това води до положението, че в най-малките градове, където е най-бедно населението, са най-високи цените. Това каза Владимир Иванов, председател на Държавната комисия по стокови борси и тържища, в предаването "В развитие" на Bloomberg TV Bulgaria с водеща Вероника Денизова.
"Производителите на храни, земеделски производители, е крайно време да се научат да се събират в общи организации, било на кооперативен, било на корпоративен принцип, за да има икономия от мащаба и да се скъсява веригата и пътят на стокaта до потребителя. Това е в ръцете на конкретните играчи. Държавата може да подпомогне с помощи, с наука, със съвети, с директно и косвено подпомагане, но няма как насила да се накара някой да се кооперира".
На въпроса дали е достигнат пика на цените на хранителни продукти в България гостът каза, че от гледна точка на цените през 2021 година, това, което наблюдаваме са пикови равнища. Те са идентични на тези през май месец. Съвкупният ценови индекс на около 100 хранителни продукта на българския пазар е бил на ниво от 2,22 в края на месец май, а към момента стойността му е 2,26-2,27, като варира през деня.
"Имаме около 10 дни, през които се запазва цената на потребителската кошница. Това говори за установяване на някакво равновесие. Естествено това равновесие не е много стабилно, паради лошите очаквания за енергийния пазар. Никой не може да прогнозира. Има снецании, които са много лоши, има и такива, които са много положитeлни, но всичко е в теорията на хипотезите".
В момента наблюдаваме една добра запасеност на пазара, много мощен конкурентен сблъсък и съответно установяване на равновесие и стабилитет в ценовите равнища, добави събеседникът. "Ако имаме изменения, те са под процента, тоест нямаме резки движения, каквито бяха характерни за пролетта на годината".
По отношение на логистиката в световен мащаб, и там се наблюдава относително равновесие, каза още Иванов. Ценовите индекси на световните пазари са в посока надолу, но са по-високи от цените през 2021, което е нормално. Единственият индекс, който бележи повишение, е на зърнените храни, заради повишеният интерес и заради неяснотите около военния конфликт в Украйна.
"Преди празниците има определени флуктуации на някои места, където някой може да се опита да извлича полза, но имаме свито търсене в сравнение с равнищата от миналата година. Натискът от търсенето няма да позволи да видим резки движения. В същото време предлагането има добра запасеност и добра реколта в Южното и Северното полукълбо. Нямаме никакви показатели, които да предполагат мощен сблъсък, резки движения, апокалиптични картини. Да, зимата е тежка в ценово отношение. Доходите на голяма част от населението няма как да бъдат компенсирани с темпа на инфлацията. Ще има трудности, но в никакъв случай не и апокалипсис и продоволствена криза".
Много страх има в пазара, много негативни очаквания за това какво би могло да се случи, особено след постоянното нагнетяване на напрежението. Тези свръхнегативни очаквания се отразяват на пазара и то най-много на търговията на дребно - 5-6%. Затова можете да видите при някои стоки на дребно, че има доста големи разлики от цените на едро. Това е изцяло плод на негативните очаквания, заяви Владимир Иванов.
Вътрешните фактори, които влияят на формирането на цените в България са "недостатъчно добрите производствени фактори, ниската себестойност на труда, недобрите търговски практики".
Не е много коректно да се сравняват цените между стоките в България и Западна Европа, защото не се отчита факторът качество, каза гостът. Но това което се забелязва е, че "ние сме скъпи на боклуците". Продават се нискокачествени стоки на много висока цена.
"Това не е правилно, но такъв е пазарът. Тоест, в България изгодата е да купуваш най-качествените продукти, въпреки че не най-скъпото е най-качествено". Трябва да се внимава за производителя".
Как се пренасят международните цени на храните у нас? Какви са механизмите? Каква е спецификата при цената на захарта? Какъв контрол ще осъществява комисията по Коледните и Новогодишните празници? Колко е важна превенцията? Има ли резон да се намалява ДДС ставката на храните и напитките в България? Панацея ли е това?
Вижте целия коментар във видеото.
Всички гости на предаването "В развитие" може да гледате тук.