Успехът на санкциите срещу Рисия - ембаргото за внос на петрол и ценовия таван, наложен от ЕС - зависят от това как ще реагират държавите, които са големи потребители на петрол. Това са Китай и Индия, а в момента изглежда, че те няма да подкрепят Европа. Това каза Пламен Димитров, изп. директор на "Кофас - България", в предаването "В развитие" на Bloomberg TV Bulgaria с водеща Вероника Денизова.

Санкциите могат да се заобиколят и да се търгува с Русия чрез съмишленици в Европа, каза гостът. "Не е тайна и в момента, че е възможно да се заобиколят санкциите, като регистрирате компания в Сърбия и започнете да изнасяте стоки към Русия. Първо се изнася към Сърбия и от там към Русия - това не е толкова лесно, колкото звучи, но реално се случва". 

Знаем и за действията на Орбан, които са в пряко противоречие на европейските решения и пряко влияят положително на Русия. Така че, има начин търговските потоци да се изместват. В в Европа държавите, които го позволяват са Сърбия и Унгария и от другата страна Индия и Китай. Така могат да се изместват потоците по начин, по който ние да не разбираме кое от къде влиза, обясни събеседникът. 

"Когато сте една голяма компания с 30-40 кораба има голям шанс да не знаете от къде си купувате горивото или ако знаете, можете да си затворите очите, ако не може да се докаже". 

Застрахователните услуги и забраната им в следствие на санкциите също няма да имат възпиращо действие, твърди Димитров. "Ние като застраховател на търговски вземания също казахме, че няма да работим там, но си има местни застрахователи, които поеха този риск и до някаква степен ни заместват до момента, в който не продължим да работим отново". 

Ценовият таван, който се наложи от ЕС получи веднага отговор от Русия, като заплахата е да се намали или дори да се спре производството, което "ще бъде огромен удар върху европейската икономика", предвид факта, че 40% от дизеловото гориво на Стария континент идва от Русия, добави експертът. 

Дори и да се сбъднат очакванията и таванът на цените да заработи, тогава ще започне една "игра на стражари и апаши", каза още Димитров.

"Ще бъдем свидетели на това, че голяма част от петролните стоки в Европа ще идват през трети страни, а е много трудно да се проследят такъв тип петролни продукти". 

Това е и причината прогнозата на "Кофас-България" за влиянието на ембаргото и тавана на петрола да бъде, че смущенията за икономиката ще бъдат минимални. Прогнозите на компанията показват, че при средна цена на петрола през тази година от 100 долара за барел, през следващата година се очаква цената да валира между 75 и 90 долара за първото полугодие, а през второто - между 90 и 100 долара за барел. Средната цена за 2023 година ще е 90 долара за барел, прогнозират икономистите. 

Вероятността за промяна на нивото на ценовия таван, наложен от ЕС, гостът коментира като каза, че остава неясно "доколко хората, които налагат тавана искат наистина да наранят Русия". Очаква се във всеки момент, ако има проблем с Русия, да се вдигне прага, за да сработи и да Европа да разполага с нужното количество петрол за европейската икономика.

"Не бих казал, че ще се играе ва-банк и политиката ще вземе връх над рационалните решения, тоест да се смъкне до такава степен прагът, че Русия да каже - няма да продаваме и ще продаваме през трети страни".  

Относно перспективите за възстановяване на работата с Русия при едно евентуално прекратяване на войната в Украйна, гостът бе категоричен: 

"Ако това управление в Русия бъде заменено с прозападно, инвестициите ще се върнат скорострелно, много по-бързо дори отколкото се изнесоха. Компаниите, които прекратиха дейността си в Русия, си оставиха вратички, за да се върнат обратно. Това категорично е така. Това е един огромен пазар, който не може да бъде пропуснат от големите корпорации". 

Влиянието върху българската икономика от санкциите и тавана на петрола според госта не би трябвало, поне в следващите няколко месеца, да повлияе на българската икономика и да се усети някаква промяна. "Ако няма други политически мотивирани действия, не би трябвало да се отрази на нашата икономика".

Как се отразява настоящата ситуация върху застраховането на риск на компаниите на запад, както и в България? Как се развива българският пазар на кредитно застраховане? Колко тежка ще бъде икономическата зима в Европа? При кои сектори проличават най-много негативните нагласи и кои са най-уязвими? Увеличава ли се рискът от неплатежоспособност сред българските компании?  

Вижте целия коментар във видеото.

Всички гости на предаването "В развитие" може да гледате тук.